Sade е част от живота ми, осмислила думата “джаз”, а нейния топъл и плътен глас е съпровождал моменти, за които днес се сещам с усмивка. Нейната музика е компанията, която съм пожелавала в часове на усамотяване и сгушване в мислите, в моменти на отдих от ежедневието. Тя е елегантна и специална, юутна и отпускаща, като стар приятел, с който споделяш мигове с удоволствие.

Очаквах с нетърпение концерта. Стисках разпечатаните месец по-рано електронни билети, за които организаторите странно защо, бяха предвидили само един вход. Залата се оказа доста по-голяма от представата ми за нея. Схемата на сайта не дава ясна визия за размера и точното разположение на местата спрямо сцената. Но не съжалявам за нищо. “Тhe time is right” и точно сега имах нужда да бъда там.

Sade Adu е истинска джаз принцеса на сцената. Суперлативите, които бях прочела за концертите и се оправдаха. Станахме свидетели на уникална мултимедийна сцена, на която глас, видео, танц, светлини и феерични екрани се смесваха във вълнуващо представление.

Благодарение на Нат, успях да щракна няколко кадъра за спомен. При тези условия и отстояние за качество и дума не можеше да става. Нито ще накара пропусналия концерта да настръхне от въздействието на всичко това. На мен ми стига, че бях там и преживях това красиво събитие в чудесна компания.

Refrain: Love is stronger than pride

Key moments: mmm, jaaaaz. сънища с кошмари от един отминал период. страница нова. златно и пурпур. винтидж фантазии.

Chat of the day: какво искам?

“Животът и смъртта са в ума и никъде другаде. Умът се смята за универсална основа на всички преживявания – създател на щастието и създател на страданието, създател на това, което наричаме живот, и това, което наричаме смърт. Единствените наистина сериозни цели в живота са да се научим да обичаме другите и да придобиваме знание.”
из “Тибетска книга за живота и смъртта”

Около Коледа и Нова Година си пожелах от сърце тази да е по-добра и по-благосклонна за късмета. Помолих за знак и за търпение, за решимост да подредя нещата и за смелост да изпълня намеренията си. Обърнах се и към вътрешния си глас, обещавайки, че ще се заслушвам в сърцето и няма да се предавам. Загрижена за моята вътрешна усмивка, обещах, че ще я викам често за компания.

Животът се случва, докато си правиш планове. Като сън, над който имаш минимална власт. И точно трудностите и смъртта са тези, които ни разтърсват за рамото, карат ни да обръщаме поглед назад и понякога да се лутаме загубени. И колкото по-бързо осъзнаем, че живота и смъртта са просто вход и изход в този сън, толкова по-лесно ще се издигнем над тъгата, гнева и недоволството, и ще видим важното. Винаги сме го знаели. Заложено ни е.

“Да действаш означава наистина да наблюдаваш мислите си, добри или лоши, да се вглеждаш в истинската им природа, без да се връщаш към миналото, без да приканваш бъдещето, без да позволяваш каквото и да било вкопчване в преживяната радост, без да позволяваш да те завладее тъга. Правейки това, ти се опитваш да създадеш и останеш в състояние на равновесие, при което всичко – добро и лошо, покоят и безпокойството – е лишено от истинска идентичност.”

Дуджом Ринпоче

Chat of the day: В детството ни молят да се усмихваме и да не униваме. Да сме с щастлив израз на лицето. Когато станахме възрастни, ни казваха да погледнем светлата страна, да правим лимонада и да гледаме чашата да е наполовина пълна. Но понякога реалността прегражда пътя на нашите възможности да реагираме позитивно. Ти може да се разболееш, любимият може да ти измени… Приятелите могат да разочароват… И в такива моменти… На теб просто ти се иска да станеш истински… Да престанеш да се преструваш, и да бъдеш самия себе си… Изплашен и нещастен. Из Grey’s Anatomy

Key moments: самсара. всичко е баланс. както ноща следва деня.

Refrain:

Страхотен ден, избрах си очи,
страхотен ден, навън вали.
Страхотен ден, тук има небе,
страхотен ден на цветове.

Слънчевият живот, аз избрах за мен,
не харесвам долната земя.
Аз избрах си сърце за светлите неща,
аз избрах… страхотен ден.