Похапването е дейност, която винаги ще носи огромно удоволствие на човека, защото сме сетивни същества и обичаме да се глезим. Гладът за храна е изначален и водещ. Него пръв утоляваме, след жаждата. Храната дава енергия на тялото, преработило продуктите до елементите от които има нужда. Никога не съм се заблуждавала, макар и да имам афинитет към по-природосъобразния начин на живот и растителната храна, че това което подбирам е натурално, чисто от химични примеси и 100% полезно. Преди време моята майка ми подари малко книжле за зеленчуковите сокове и така се запалих, че изкарах почти 2 месеца балансирайки хармонично алкални с киселинни храни. Естественно, това е най-лесно да се направи в сезон, когато на пазара има всичко в суров вид. Един от най-големите плюсове на соковете (фреш от сурови плодове и зеленчуци) е факта, че част от химикалите, с които са били наторявани, остават във влакната и целулозата при изцеждане. А другия голям плюс е, че организма го усвоява веднага, така че полезните елементи бързичко правят нужните поправки в храносмилането и почистването на организма.

Идеята за тази тема е мястото, където напоследък често си зарейвам погледа в нищото (дори 15мин. да са), на фона на готина релаксираща музика, пия си сокчето, а понякога се изкушавам за супер вкусни сандвичи с черна багета или френски кроасани (опасно близо до оригинала;) с ароматно кафе арабика или голямата ми страст напоследък – истински! (насипен, цели листенца, никакви фабрични пликчета) зелен чай в голяма картонена чаша, който си пия цял следобед, в опит да удължа максимално удоволствието. Имат и супер вкусни десертчета от моркови със стафиди и жито с ядки. За жалост, в Младост1 все още няма салатен бар.

Девойките във FixMix са много приятни. Винаги може да помогнат при колебание кое с кое да комбинираш, защото въпреки внушителните 43 варианта, понякога си казваш “а какво би се получило, ако…”. Любим ми е “Eyes opener” и “Essential Mix”. Свежият зелено-оранжев надпис е добро основание да поспреш и релаксираш вкусно и полезно.

Chat of the day: мечтите и какво ни дели от тях… понякога една крачка, а понякога едно кръгче с мотор, всеки сам решава, какво му дава гориво, за да е това, което е.

Key moments: технически еквилибристики, дъждовно, но лятно, копринена паяжина в цвят капучино и разни задачки, за които все няма време. А пътеписът сам не ще да се напише…

Refrain: di.fm all day

И Андре Таненбергер смята, че май месец е един прекрасен месец. Затова на 1-ва дата пуска нов албум за радост на всички фенове. Албумът е двоен, като втората част ще е “ambient”. В  Limited версията има и DVD, а пилотния клип към него “What About Us” е слънчев хит, наличен вече и на официалния сайт. Очакваме пълната версия с нетърпение.

Както често се случва, търсейки определена информация из глобалната мрежа, попадаме “случайно” на друга такава, която сме искали преди време да открием, но просто не и е бил момента. Така и тези линкове изплуваха сега, когато имам нужда от вдъхновение. Случва се, да загубим себе си в матрицата…

Zena Holloway - приказни подводни разкази и магическа светлина, русалки и ангелчета, елфски рисунки… всичко е така ефирно … някъде… в паралелен воден Рай. Когато излезе албума на OceanLab - “Sirens of the sea”, първото което ме грабна бе обложката. Не предполагах, че мога да открия авторката на тази синя фантазия.

Kenvin Pinardy - трета сватба на много близък човек очаква да премери сили с другите две, през очите ми. И ето ти вдъхновение… “Photography is may passion”, казва Кевин, хванал камерата само преди 4 години. Има просто чудни кадри-картини на сватбена тематика. Супер ми допадна идеята за “pre wedding”. Ако си добър, можеш да извлечеш есенцията от всяко сватбено събитие, независимо дали то е богато или по-скромно организирано.

Katarzyna Widmanska - с нов облик на сайта, някак супер изчистен на фона на стария, нови кадри, все по-Арт… различавам няколко от старите модели.

Dima Zverev  - кадрите на Дима от живота. Във всеки един момент. Точно едно мигване и вече не е същото. Ето така трябва да снима човек. Винаги готов с апарат в ръка. И никога да не казва… не, не сега. Някой друг път. Няма друг път.

Federico Erra  - сайтът му е твърде постен, затова пък качва в flickr. Че и готин пича…

Fan Ho - китайският Картие-Бресон.

Brigitte Carnochan – handpainted photography

Brent Townshend - панорами