Чаеният ритуал е нещо специално, като релаксиращ обред. Може да е прекрасна компания, изпълвайки с аромат сетивата, когато се налага да свършим нещо. Може да промени със замах отношението ни към това нещо, да препрограмира представата ни за времето, което ще отделим за тази цел. А може да е просто ароматния облак, на който ще се оставим, без да мислим, слушайки отпускаща музика.

Винаги съм държала поне 10-ина кутийки с ароматен чай в кухненското шкафче. Много харесвам марката teekanne, особенно зимната им серия, която пробвах преди години в една тиха сладкарничка с приятел, с който не се бях виждала отдавна. Но от 2-3 години се увлякох по насипния чай, обвързан с ритуала “виждане с приятел, купуване на чаени чаши, избиране на чай, вдишвайки аромата на 20-ина стъкленици и тотален релакс”. Насмъркан до уши и размекнат до степен, удобна за моделиране, се завръщаш към реалността някак окрилен и вътрешно усмихнат. Особенно важно е, в какъв съд ще оставиш тайната съставка, да даде душа на водата. Някои предпочитат запарване в порцеланова чаша, със собственна цедка, други в метална сферичка, а трети – в чайник. Пробвала съм и трите, като в момента съм на вълна йенска каничка (Jenaer Glas, Simax). Красиво и дава повод да споделиш с още някой. Ако си любител на екзотиката – японските чайници и чаши са чудесно решение. Ако пък си привърженик на класическия Mug – Gourmethouse на Шишман предлага голямо разнообразие от английски порцелан. Не бива да пренебрегваме и всички арт-керамики и порцелан на родни дизайнери, с които са изпълнени уличките около Докторската градинка. Много обичам да подарявам специалната чаша за специален човек. Търся я дълго, докато усетя, че ще пасне идеално.

Любими места за чаен ритуал: Veda House и Слънце и Луна (освен чай, чудесна атмосфера и домашен хляб, се появяват привличащи вниманието плетива) на ул. Гладстон, и Чай във фабриката на ул. Бенковски. И някой дъждовен ден ще тествам Cru на ул. Цар Асен I.

Chat of the day: брат ми днес се записа в историята с потресаващо простичка и провокативна идея. Какво да подариш на някой, който си има всичко? Мечта! А как да го накараш, да мечтае за нещо, като си има всичко?! Като му го отнемеш! Аз веднага си представих, как нахълтваме в апартамента на братовчедка ми (която има повод тези дни) и отнасяме Sony плазмата ;). Какво по-добро – повече време да се “видят” две забързани души и да мечтаят заедно! Може би няма да е зле, да набележа някой доволен от живота и спрял да мечтае Canon-ец.

Key moments: червено, черно и бяло. движение – отвътре – навън. музика и картини. Chloe и розата на Малкия принц.

Refrain: SADE – Soldier of Love … толкова секси-вкусен и меланхоличен

Винаги около нас, противно на мисълта, лутаща се в хаоса от предположения, тревоги, предразсъдъци и страх… призраци, които лъжливо я маскират. Тя, ярката и цветната е на една ръка разстояние, а понякога я носим в себе си, знаейки я, но нямаме сили да я извикаме. Защото може да я чуем. А това е малко страшно.

Отново се връщам към старата ми страст, да направя видима истината и да получа отговор с помоща на малко домашна магия. Оглеждам се и отварям първата книга, изпречила се пред мен, на случайна страница.

Отговорът:

“Удовлетворението се ражда като неизбежен резултат от голямо смирение – смирение, което ни кара да не се мъчим да станем това или онова (по калъпа на някаква драматизирана версия на самия себе си), а да се отдадем на богатството на живота и да го оставим да протича през нас.”

Дейвид Грейсън

Ухае на канелено дърво и изпълнява желания. Отваряш кутийката и нашепваш тайнично всичко съкровенно, което се е таяло в теб цяла година. И да са повече мечтите, кутийката е малка вселена за съкровища, които ще се случат, когато му дойде времето… иии, ако много си слушал и помагал :).  А сърцето, изпълнено с доброта, благодари за всичко хубаво, което се е случило и с усмивка гледа към следващата година.

Гледайки филма Avatar се чудих дали “добротата” е вече в червената книга и наистина я тъпчем с лекота, загърбвайки най-човешкото в нас. Защото просто така се оцелява по-лесно. Доброто иска жертви, иска споделяне, надмогване на дребничките страсти и желания. А е толкова красиво, да го усетиш живо и туптящо, в близките хора около теб, доказали го по един или друг начин, специален за теб. Така че, благодаря за това… за специалните моменти и емоциите. Защото, отвъд така или иначе, не ни е позволено да пренесем нищо друго, освен преживяното.

Chat of the day: албумът на Стинг ми напомни, че ако работиш усърдно за това, което ти се отдава, в един момент ще имаш лукса, да си позволиш да твориш лимитед неща, за свой кеф… стига да не е достатъчно късно. Аз по-скоро съм привърженик на баланса. Изспуснатите моменти не се връщат.

Key moments: imax и avatar ще ни побъркат, най-якия филм от една камара време, възхитена съм

Refrain: Avatar OST, Sting Winters Night