Не е нужно някой преселник да ми казва, че в БГ бюрокрацията, липсата на информация и факта, че те правят на маймуна е един от факторите, които ти дават трамплин, за да поемеш навън. Но някак е жалко, това да ни се случва отново и отново, след близо 20 г. преход. И то към какво…

This post is password protected. To view it please enter your password below:

Password:

1 кутия сладолед Stracciatella (ако някой е забравил как изглежда – ванилов сладолед с финни парченца черен шоколад)

1/4 от малък зелен пъпеш (познава се по това, че е сладък, дори зелен и мирише хубаво)

4 кафени лъжички мед (по възможност пчелен, правят го едни малки хвъркащи насекоми, с дрешки на жълто-кафяво райе, на женските им казват Мая)

20гр. черен шоколад (не Milka – щото са  млечни и не Своге, дори Carrefour имат невероятни серии Noar на чудни цени)

2бр. прозрачни чаши (поумрели от студ)

2бр. сребърни лъжички (в краен случай – каквито имате)

И така, скупчвате продуктите и ги гледате втренчено, докато не се засрамят и не се подредят по ей тази картинка горе. А ако не притежавате вещерски поглед, викате неволята. За начало с кръгла лъжичка за сипване на сладолед, изсипвате 2 загребвания на дъното. Изрязвате тънко резенче пъпеш и го надробявате на триъгълничета, които си падат, както си падат отгоре. След това отново две-три загребвания от сладоледа и пак малко пъпешови триъгълничета. За разкош пъпеша поливате с мед при всяко наслояване. Най-отгоре слагате начупен шоколад и забождате сребърната лъжичка. След това тичате бързо за фотоапарата.

Състав:

2ч.ч. сух жълт грах (не зелен, щото иска накисване и има да си го чакате до утре по туй време, а този е златен и без ципичката, дето после плува при стандартния зелен)

10ч.ч. вода

3 обелени картофа

2 зелени чушки

2 моркова

сол, черен пипер, индийско орехче (за тия дето им е омръзнал зеления копър, освен това той няма да ходи на жълтия грах… така де, трябва да сме и естети)

2с.л. зехтин

Грахът се измива със студена вода, след което се залива с 6ч.ч. вода и се слага да ври (при леко открехнат капак на тенджерата). След около един епизод на Grey’s Anatomy (или House M.D., или едно позабърсване на прозорците) е готов сварен на гъста супа. Зареждате нарязаните на кубчета картофи в малка тенджерка и заливате с 4ч.ч. вода. Докато чакате да се сварят, нарязвате чушките и морковите на кубчета и ги задушавате със зехтина, докато поумекнат, без да се разсейвате много-много, за да не добият тъмен загар. Сварените картофи изсипвате за компания при граха и доливате водата от варенето по интуиция (който я няма, да се оправя). Разбърквате и към тези два продукта прибавяте другите два, и представяте ли си, какво прави това! Предвиждам такава вкусотия, че ще си оближете пръстите, понеже се налага да хапвате с тях… ъъъ, нали има индийско орехче за завършек… още ли не се сещате… индийско орехче – индийска традиция да похапваш с пръсти (уж по-вкусно) – изцапани сме малко е да, да. Е добре де, не е задължително… просто предложих един вълнуващ етно-опит за хапване, при по-гъста консистенция на горната, златна на цвят вкусотия.

Да ви е апетитно!

Всъщност казвам “sweet” с малко самоирония. Беше доста черно-бяло детство и все пак, имаше някакви моменти на безвремие, за които обичам да се сещам. Това са моите черно-бели графитени спомени, които търсих няколко години, докато установя в коя къща точно съм ги изоставила. Пазила ги е сестра ми, в старо ученическо блокче №8, с оръфани краища, така както съм ги събирала в далечната…

седях на моето бюро, покрито със стъкло, под което бях подредила страници от списания, изпълнени с цветни рекламни кадри, с преобладаваща тоналност на зелено и кехлибарено. Нощната лампа осветяваше лист хартия, купчинка моливи и острилка. В ръка държа оцапан в сиво памук … помня, че го ползвах да размазвам сенките по лицата за обем. А понякога просто мажех с пръсти, докато изцапам всичките и почвах да откривам дактилоскопични отпечатаци от тях по листа. Друго си е да усещаш материята. Трябва да съм била на около 15. До мен стои 2-ри том на Дюн. А под леглото се събират броевете на Дъга. Разгръщането на учебника, винаги е било съпроводено с усещане за надяване на затворническа риза. Освен този по рисуване за ученици от Академията. Който почваше с анатомия (а тя не е шега работа… още мразя миризмата на формалдехид от десекционните на мед. академия) и завършваше с натюрморт. Предпочитах белият лист или купищата с книги от библиотеката на родителите ми. Четях ужасно много. Особенно на фона на сегашното ми четене, по 1 книга на няколко месеца. Покрай четенето развих бурна фантазия, благодарение на което всяка изчетена книга, беше сценарий, който се прожектираше в главата ми. Неспасяема страст. В ония години влачех купчина с книги от близката библиотека, които се изчитаха в рамките на месец – денонощно. До тази книжна пирамида винаги седеше кутия с графити, останала от леля ми и баща ми. Обаче така и не се престраших да рисувам с тях. Графита бе някак по-неуправляем за мен. И за жалост въпреки гена (всички по бащина линия са можели да рисуват, най-вече техни портрети съм виждала), така и не продължих с опитите, които отмряха някъде докъм 17-тата ми година. Както и мерака да уча дизайн. Но обожавах часовете по рисуване, после рисувах на сестра ми домашните. Помня смътно и някакви кутии с маслени и темперни бои, метални тубички с непретенциозни хартиени надписи в цвета на боята. Много обичах имената им – цинкова бяла, златна охра, жълт кадмий, кармин, син и зелен ултрамарин, син кобалт, индиго, умбра, черна слонова кост. Знам от баща ми, че преди години дядо ми е прибрал всички бои и рисунки нанякъде, защото “художник къща не храни”, за което днес се сещам с голяма тъга. Понякога родителите изобщо, ама изобщо не са прави. С голямо удоволствие и ако го влече, бих подарила един приказен комплект на своето дете – LES PETITES COULEURS – Limited Edition.

Chat of the day: неделно-разтребващо, кулинарно-филмово, меланхолично-усмихващо;

Key moments: цветни сънища за цветен бизнес, black&white, котешки блянове;

Refrain: Michael Jackson – Childhood

Have you seen my Childhood?
I’m searching for the world that I come from
‘Cause I’ve been looking around
In the lost and found of my heart…
No one understands me
They view it as such strange eccentricities…
‘Cause I keep kidding around
Like a child, but pardon me…

Тесла е бил гений, който буквално е “виждал” идеите си работещи. Можел е да съгради мисленно изобретението си. Още като малък е притежавал всички признаци на “дете-индиго“. Баща му пръв го заинтригува с обяснението за дивото и питомно електричество, отговаряйки на въпроса на хлапето, за наелектризираната котешка козина. Пълен със странности и фобии, електрическата енергия става основна мисъл и движеща идея в доста голям процент от разработките му. Надминавайки своя учител Едисон, Тесла решава да се бори сам за признание, вярвайки, че ще може да събере достатъчно финанси, за да изпълни света на хората с чудните си изобретения.  За жалост живота му е пълен с огорчения и обрати. Бива лъган на няколко пъти без да получи финансово възнаграждение, открадват му собственната компания, запалват лабораторията с последните изследвания и проекти, но благодарение на невероятната си фотографска мисъл, за много кратко време възстановява всичко. В свят, където парите и властта движат всичко, геният на Тесла не успява да покаже нечовешките си възможности, да промени със замах настоящето и да ни даде едно невероятно бъдеще. Умира в мизерия. ЦРУ засекретяват всичко, обявявайки намереното за безполезно.

Бъдещето, което неговото настояще ни дава, има този образ, благодарение на високочестотния генератор, многофазния ток, радиовръзката, бобината на Тесла (за изкуствени мълнии), електро-апарати в медицината, въртящото се магнитно поле, асинхронния двигател, флуоресцентната лампа, радиоуправляемата лодка, описал пръв лъченията – рентгеново, ултравиолетово.

И ето ни в 2010г. Tesla Motors е създала своя електромобил Tesla Rоadster – ver.2.5. Toyota пък закупува малко акции на Tesla,  а тя пък от своя страна – един от новозакритите заводи на Тoyota. Моля, опаковайте ми една оранжева красавица. Аз отивам за едни обувчици FiveFingers. Oчакват ни интересни времена.

Chat of the day: откритията в ръцете на корпорации и военни диктуват бъдещето – как и кога, а там където няма финанси, самородни гении продължават да стискат в шепи, своите малки чудеса.

Key moments: червено

Refrain: Nirvana – Smells Like Teen Spirit

This post is password protected. To view it please enter your password below:

Password:

Не съм върла фенка и музиката му не е често с мен, но той е артист, който определено ще остави отпечатък върху този век, като музикант, композитор и изпълнител. След години ще е класика. Зад гърба си има участия в около 30 албума. Продадени около 250мил. копия. Най-добре продаден сингъл в историята. Общо взето, един от най-добрите продукти на музикалния бизнес, наред с Мадонна и Битълс. И тъй като нищо от тези цифри по-горе, не се случва ей така и от само себе си, Сър Елтън Джон заслужава нашите аплаузи. Излезе на сцената, цепейки минутата, свири и пя около 2 часа без прекъсване, раздава автографи и изпълни бис. Половината концерт мина доста лежерно, но 2-рия час и най-упоритите бяха вдигнати на крака (дори Цветката не издържа, а на нея и се полага да седи ;) – rocket man, crocodile rock, candle in the wind, don’t let the sun go down on me, sorry seems to be the hardest word, the bitch is back, i guess that’s why the call the blues, can you feel the love tonight…

За  пореден път се сещам, защо така лесно давам пари за концерти, дори да се наложи да се лиша от друго. Невероятно е усещането да чуеш любимa музика на живо, да се оставиш ритъма да те погълне. Без мисъл тревожна, без задъхано ежедневие. Тотално антистрес преживяване. И да усетиш емоцията, която те владее теб самия, в хиляди живи същества наоколо. Еуфория, от която не искаш да се откажеш.

Chat of the day: стадион Локомотив трябва да бъде забранен за концерти и каквито и да е масови изяви, защото просто не е нормално да поканиш звезда, за която хората са платили не малко пари и да забраниш сядането под козирката, поради мерки за безопасност?! (опасност от срутване на старата козирка); не е нормално да отидеш с кеф на концерта и да се наложи да правиш скандал с охраната, която те праща при организаторите и да се изнизваш половин час, след приключване на концерта от един единствен изход; най-лошо организираният концерт, на който съм била (а те са над 20)

Key moments: българска безхаберност, английска точност и Circle of life

Refrain: Your Song

It’s a little bit funny this feeling inside
I’m not one of those who can easily hide
I don’t have much money but boy if I did
I’d buy a big house where we both could live

If I was a sculptor, but then again, no
Or a man who makes potions in a travelling show
I know it’s not much but it’s the best I can do
My gift is my song and this one’s for you

And you can tell everybody this is your song
It may be quite simple but now that it’s done
I hope you don’t mind
I hope you don’t mind that I put down in words
How wonderful life is while you’re in the world…

20.04.2010г. Не съм очаквала, че толкова близо до София, можеш да се окажеш в снежна приказка през пролетта. Живописният район е един от най-малките резервати в страната на територията на парк  Рила – Скакавица. Не бях подготвена за красотата на това компактно място, известно с водопада и хижата (1876м.) под вр.Кабул, построена през 1921г. от туристическо дружество Дупница. Всъщност това е първата хижа построена в страната. Отстои на два часа от летовище Паничище, на час път от х. Рилски Езера и на около час и половина от х.Пионерска, където паркирахме колите. Т.к. решението за снежния уикенд бе взето петък вечер, нямах особенно време за реакция и подготовка. Единственното, което знаехме е, че ще е лошо времето и ще вали. А е желателно да си поне с олекотена зимна екипировка – планинарски обувки, които ако не са табела, то поне да са с някакъв -tex и напръскани с импрегниращ спрей, който е добре да се носи (аз поне, така изкатерих разстоянието), планинарски панталон и тънко яке с мембрана, 1-2 ката полари, шапка, шал, ръкавици и удобна раница. Планинарството в днешно време е също толкова гълтащо средства занимание, особенно ако си манияк и не можеш да направиш и крачка, без комфортната компания на Adidas (чакахме 15мин., докато брат ми си намести сменяемите стъкла за спортните диоптрични рамки и понеже има справедливо възмездие за табело-поклонниците, успешно си забрави фотоапарата на задната седалка), Boreal, Patagonia, The North Face, Millet, Mammut, La Sportiva, TrangoWorld, Ortovox, Black Diamond и т.н., сред които Solomon беше просто прозаична.

Сборно място на групата беше Сапарева баня, където забърсахме по един сладолед, за подпомагане на температурния баланс. От там се обадихме на хижаря и накупиме малко провизии от близкия магазин (така де, малко по-късно осъзнах със страшна сила, че е тръпка да влачиш краставици и лютеница по стръмен снежен баир, докато снегът те връхлита нежно отгоре). Но т.к. слънцето припичаше все още и аз се изпълних с оптимизъм за очаквания преход, който определено се оказа не точно “на разходка в парка”. След около 30мин. енергичен ход, покрай Скакавишка река леко се отклонихме от пътя. Да се движиш, изкачвайки сред неотъпкан сняг до колене, заобикаляйки стволове на дървета (бяла мура и клек), на които не им се вижда върха не е от най-леките преживявания. В тази местност се намира една от най-известните Къркулици (планинарското наименование на стръмна серпентина). Изкачването трае около 20-25мин. Спирахме само веднъж за почивка, колкото да се съберем и отброим.
Порадвахме се на красивите ледени висулки, досущ планински кристали, някои с дължина 0,70см.-1м. Пътеката е изключително тясна и стръмна. Движихме се в стегната колона по един. Ако не си с добри грайфери, зимата тази серпентина може да се превърне в бобслей на слизане. Междувременно слънцето се скриваше, а в планината времето се влошава за минути. Започна да вали обилно сняг, така че стиснахме зъби и с последни сили се изкачихме до хижата.
Посрещнаха ни хижарите. Мили възрастни хора. Настаниха ни бързо. Хижата беше празна и потънала в сняг. Като в приказките. Нощувката е по 10лв. на човек. Върнах се 15г. назад с уюта на стая, в която гори печка на дърва. Стаите са доста непретенциозни, както и ние. Важното е, че е топло. Има чай, кафе, носихме това-онова за хапване, но и на хижарското барче имаше разни дребни неща. Цените бяха нормални. Има къде да преспиш и изсушиш дрехите, да похапнеш сготвено и в сладки приказки, и игра на карти да поразпуснеш, припомняйки си хубавите и трудни моменти заедно. Споделяхме приключения и планирахме нови.

Докато чакахме да ни стоплят манджичките, Диди не издържа, погледна ме и аз станах с апарат в ръка. Извън хижата не може да повярваш, че по обед си ходил по къс ръкав и е април месец. Имаше преспи и на места в тъмното газихме над коляното. Разчитахме на оскъдната светлина от хижата, за да се доберем до чайната. От прозорците изглеждаше като малка къща в прерията.

Около нея в снега се забелязваха малки следи на диви животни. Хорски нямаше. Така че си направихме малка пъртина до прозорчето на чайната. Целта бяха златните висулки. С Диди е голямо удоволствие да се снима. Точно толкова луда, когато види кадър, както и аз. И упорита, докато не си го вземе. И тъй като светлината е трудна, трябваше да измислим начин за балансиране. Диди се навежда пред мен, аз се подпирам на гърба и, задържаме въздух в синхрон и щрак. После обсъждаме кадъра, смяна на местата и така поне 15-ина пъти. Същото повторихме и с чайната по-отдалеч. Методът работи ;). Бяхме така ентусиазирани, че тя възкликна – “след такова снимане, удовлетворението е като все едно си отнесъл Нобелова награда”. Това ме разсмя от все сърце. Пожелах и да се възсторгва все така чисто, независимо колко години и с какво ще гони кадри.
Легнахме към един часа, след измиване с ледена вода. Глозотии нямаше. Хижата не е реновирана от много отдавна. Станахме към 8ч. По-скоро успахме се. Плановете бяха да се спуснем към Рилски езера, но докато закусим пържени филийки, разгледаме кадрите от строежа на хижата, ударим печати на туристическите книжки, оправим сметката и багажа, времето се смени от слънчево на мъгливо.
Видимост – до 2 метра пред теб. Оставихме багажа в една от стаите, взехме по една малка раничка и потеглихме, твърдо решени да видим поне водопада, ако имаме късмет. Минавайки покрай чайната забелязахме, че диви животни са проучвали след нас следите, които оставихме вечерта. Все пак човекът е гостенин в резервата. Предвижването ставаше бавно, т.к. нямаше пътека в посока водопада. Тепърва я прокарвахме. На места краката пропадаха на 50см. дълбочина, като винаги имаше опасност отдолу да се окаже остра скала. На моменти слънцето пробиваше и снегът изскреше заслепяващо. Склоновете прозираха сред мъглата, която се носеше като ниски облаци.
Беше много странно усещане. И ужасно красиво. Спирахме за малко снимки и продължавахме. Не се знае, какво ще стане след 10мин. Може да ни подхване снежна буря. След половин час спокоен ход, бяхме в подножието на водопада. Мъглата изчезна като по поръчка и бойната групичка запретна ръкави. Аз и Ками, въоръжени с фотоапарати, се заехме да регистрираме детския ентусиазъм и креативност на няколко банкови служителя ;). Получи се хубав репортаж.
След час здрава работа се снимахме с нашия снежен приятел, който притежаваше две лица – Ин и Ян ;). Съвършенният човек с балансирана мъжка и женска половинка. Работата в банка не прощава. Черпихме го с цигарка, за да не му е студено сам-самичък и забързахме към хижата, защото мъглата отново настъпи и запрехвърча сняг.
Приближавайки хижата, Ками ни направи знак да пазим тишина. Отминавайки две храстчета, до които стояха купчинки обелки от банани, а пред тях две огромни цеви, замаскирани с камуфлаж, моя милост не издържа и щракна безподобната кибичеща атракция. Преобухме се, въпреки съзнанието, че някои от групата ще джвакат до колата, поради фейк екипировката на крачката си. Никога повече мокри крака в планината. Усещането е кошмарно. Тези дни си харесах обувки от магазина на Mammut и другия месец ще се пазарува.

В равнината отново си спомнихме кой сезон сме. Птичките пееха, тревата беше ярко зелена и нямаше и помен от сняг. Срещнахме поне 10-ина щъркела, но бяхме твърде уморени да ги гоним из полето за интервю.

Key moments: искрящо бяло, чаят спасява живот, дивото зове

Chat of the day: В планината човек сякаш идва на себе си. Нещо удивително и задължително за практикуване. Ако може поне веднъж месечно.

Refrain: ударите на сърцето

Morcheeba (имам 11 техни албума и компилации) винаги е била слушана от мен в компанията на Massive Attack (о радост, вече имам билет за концерта ;), Tricky, Placebo, Portishead, Erykah Badu, Marlango и Daughter Darling.

Refrain: Even Through

even though we know its forever changing
even though we know we lie and wait
even though we know the hidden danger
i hope its not too late

Key moments: mojito, electro, trip-hop, rock, blues and hause, самолети, сънища, тревно зелено и ягодово червено

Chat of the day: някакси неприятно е да разбереш, че се бъзикат с носталгията ти по руските лакомства с 10-тократна надценка; блокчето от извара с мак и шоколад, мышка косалопой, халва с начинкой и вдохновение оправиха вкуса. березовой сок за прокарване.

Случи се на 17.06.2010 в SofiaLiveClub. Явор Захариев се завърна за нов сингъл и първата жива изява на GravityCo e вече факт. За радост на всички фенове, концерта продължи към час и половина с бурен бис за още. Атмосферата беше супер зареждаща. Отказвам няколко пъти покана за там и честно казано, след вчерашната разпускаща вечер се питам защо. GravityCo не остави никакво колебание и възможност да си намеря оправдание – като да се сгуша в халата, и да влача мързеливо чехли с книжка в ръка и купа череши до мен (не, това не съм точно аз… шегичка ;).

U бе така въодушевено слушан от мен, че пуснатия в MTV клип Wings ме изпълни с гордост и надежда. Осем години по-късно, въпреки промените, които е нормално да претърпи всеки екип, колкото и здрава емоция да го е събрала, GravityCo съществуват и продължават да правят музика и дигитално шоу, което на фона на останалата бг музикa, стои доста различно, но едновременно с това, говори на универсален език, достъпен и за останалата част от света. Защо ли подобни музикални явления са особенна рядкост… и въобще как оцеляваш и ставаш голям, ако правиш само и единственно музиката, която те кефи, с потенциал да намери фенове и навън. При наличие на нехаеща и бедна държава, чалга поколение и масово пиратство, не мисля, че има благодатна среда, предразполагаща създаването на качественна музика, за която да се чува надалеч.

Chat of the day: кризата – удобство и бреме; музиката, която ни променя и въздига; хора сме, преди всичко;

Key moments: принципи в бяло, петъчн0-лежерно с Bushmills и бадеми, love passion №9 (нумелогия и 6-то чувство)

Refrain:

Cause you know nothing of love
You`ve done nothing for love
You are nothing but love
You know nothing of love…

]]> http://www.throughtheyes.com/blog/?feed=rss2&p=883 0