Морско по варненски

imgp6542_s.jpg

Даааа, само че измежду пръстите ми изтича времето на моето пребиваване тук… последното дихание на лятото. От няколко години отпочивам на 2 глътки – края на май и края на август. В София било вече “мърляво”, както каза една колежка. Знам какво е, но все още не искам да нахлува в мен като визия.

Успях да погледам: няколко филма (вкл. The Triangle), морето, чайките, пясъка, градината, небето… тревички, нападали ябълки… все такива работи отнесени. Поснимах малко, но пък затова успях и да се разболея, 2 дена с 37.4 с гадене, не-ядене, лежане и най-накрая изкрейзвайки направих 20-ина кадъра на кракът си и реших, че е време да се надигна с температура или не.

Е хванах малко тен… то времето е перфектно (почти пролетно;) с тия проливни дъждове), смерчове тук-таме, наводнения из Варна, но тук в Св. Константин&Елена е друга губерния и такива чудесии няма, вали си романтично и на другия ден си на плажа кат стой та гледай.

Та така, имам още няколко часа да се порадвам на въздуха, градината, морето и рибките из обраслите с водорасли подводни камъни, звездното небе довечера (мога и една цигара да дръпна, аз непушача) и утре сутрин потеглям за Софето и Мик Хъкнал. Да ми е честито.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*