Simply Red in Sofia

simplified-big.jpg

You make me smile glow and shine
You make me glad to be alive
With love its easy to survive
* * *
Anyone who ever held you
Would tell you the way I’m feeling
Anyone who ever wanted you
Would try to tell you what I feel inside
The only thing I ever wanted
Was the feeling that you ain’t faking
The only one you ever thought about
Wait a minute can’t you see that I

I wanna fall from the stars
Straight into your arms
I, I feel you
I hope you comprehend
* * *
As I look into your eyes I see the sunrise
The light behind your face helps me realize

Will we sleep and sometimes love until the moon shines
Maybe the next time I’ll be yours and maybe you’ll be mine
I don’t know if it’s even in your mind at all
It could be me
At this moment in time
Is it in your mind at all
It should be me, it could be me
Forever…

И още и още… да казвам ли пак колко бях щастлива да споделя няколко часа чиста енергия и пълен кеф от прекрасната жива клубна музика на Мик Хъкнал или още Simply Red . Светата 5-ца ненаконцертила се отново стана свидетел на европейското турне на тази велика група. Отново ни заболяха ръце, крака (как ще стоиш на такава музика мирно;), гърло… а като се сетя, че Мик човечеца искал по предварителна уговорка да осветяват публиката с прожектори на хитовите парчета, за да пеят… да ама не – как беееее, той идея си нямаше (то в survival поставихме рекорд;), че залата, мъничка една такава, побра в прегръдка енергията на феновете (защото всички бяхме такива, за разлика от изгладнялата за зрелища тълпа от предишните концерти), дошли да го видят и звукът така политаше от нас, удряйки се в стените, върнат двукратно вътрешно, че накрая просто ми бяха заглъхнали ушите, а аз бях бутилирала страхотна емоция… за пореден път осъзнах защо е наркотик наконцертването – чиста проба енергия от чувство за свобода, без разни мисли из нашите препълнени с диалог глави, отиваш там и си ТИ, без значение кой си.

Блус, джаз, R&B, латино, реге… нежно, живо, диво… както него помня, с рижата дълга коса… минали са години, сега е подкъсен, но все така неуморим на сцената. Home беше често пускан от мен откакто излезе, да не говорим за старите албуми. Чудесно преживяване си подарихме. Е Светло мрънка по азиатеца дето свири на китара, добре че саксовете бяха точни;) – класика! И чакането си струваше м/у подгряващи- ТЕ (подгрели само половината, въпреки добрата организация на мероприятието;) и Simply Red. Семпла и стилна сцена, добри музиканти, страхотна музика, близост с публиката – какво повече може да се иска.

Ех, а октомври кой се очаква… леле, ама за него по-нататък:).

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*