Sliding doors (1998)

Срядата разполовява работната седмица с глътка топъл въздух и първи есенни листа по улиците, та и аз реших, че мога да си позволя лукса да изгледам филм, който от доста време стои в кутията с “това трябва да се гледа” и да си легна по-късно, нещо и зъбобол се обади, а зъболекарят ми не е в София. Черно-бели филми, такива на по 6-7 години, ще стигна до “Казабланка” и “Птиците”, както е тръгнало.

Та Sliding doors или още “ами ако”. Gwyneth Paltrow (не ми е от любимите актриси, но за “Седем” и “Талантливият Мистър Рипли” мога само хубави неща да кажа), John Hannah и John Lynch. Има дни, когато всичко което може да се обърка се обърква и точно в такъв ден, след като Хелън губи своята работа, прибирайки се към дома си се изправя пред плъзгащите се врати на метрото и от този момент действието се развива в 2 реалности – успява да се качи или го изспуска. Междувременно се оказва, че приятелят и има връзка с бившото си гадже и двамата се забавляват в апартамента… е и тя се упътва към тази сцена с различна скорост.

От прочетените коментари, оставаш с впечатление, че филма е забавна романтична комедия. Е да, стига да не ти се случи всичко от 2-те реалности на Хелън, които Г. Полтроу пресъздава чудесно, както и различната визия на героинята (преживяното ни променя, малко или много, моделира ни). Странно е усещането за обреченост или карма от момента, в който и в двете реалности се случва автомобилна катастрофа и тя се разделя (жива или в кома) с Гери (предателя неверник) и Джеймс остава или стига до нея (случайният чаровен приятел, който и вдига изспуснатата обица – движение поставено като кавички в началото и края на филма, обединяващо двата паралела).

sdkissattempt.jpg

Колко често ни се случва да казваме… “ами ако не бях”… или “ех да бях”… а какво щеше да стане, ако… за добро или лошо?… аз смятам, че винаги е за добро – все пак пътя го вървим ние и не знаем до къде ще стигнем.

Веднъж приятел ме попита – “Ужасяваш ли се от мисълта, че това можеше да не се случи?”

Dido и Thank you в края на филма… пускам си акустик албума, за компания на аулина.

“My tea’s gone cold, I’m wondering why I
got out of bed alone
The morning rain clouds up my window,
And I can’t see at all
And even if I could it’d all be grey
But your picture on my wall
It reminds me that it’s not so bad
It’s not so bad

I drank too much last night, got bills to pay
My head just feels in pain
I missed the bus and there’ll be hell today
I’m late for work again
And even if I’m there, they’ll all imply
that I might not pass the day
And then you call me and it’s not so bad
It’s not so bad

and I want to thank you
For giving me the best day of my life
Oh, just to be with you
Is having the best day of my life…”
 

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*