Memories Memories

понякога и небето плаче

… напазарувах бързо билет за автобус  и заедно с ноща, обвити в капки се метнахме в жълтото такси. дъждът ми бе компания, почти през целия ден във Варна. плачеше вместо мен. беше ми много тъжно, но и с това дойде някакво странно успокоение. сестричка каза, че при такива събития, сякаш никога не сме готови. там сме, насред събитието, в странна фаза на вцепенение и очакване, да ни връхлети усещането за реалност… но мозъкът стои на страж, задействал вековния механизъм за самозащита. един кестен тупна до корените на дървото. като знак за присъствие. взех го на тръгване.

усещането за истината дойде доста по-късно. с липсата. с тъгата. със спомените. с времето. и вкусът е солен… а кръглата, кафява и лъскава топчица – студена.

One Comment

  1. Стопли я…кръглата, кафява, лъскава топчица! А дъждът може само това – като падащи капки или сълзи от небето…той може само да вали…

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*