Untitled_Panorama_s © 2010 . All rights reserved.

Пчелинският параклис

Параклис Св. Йоан Кръстител, 16в.

Селото вече не съществува, погребано под водата на язовира през ’70г. Но параклисът пребъдва, надвиснал от скалата, като хранител на вярата. Видим е от към брега на язовира, като много мъничка постройка с голям кръст до него. Вдъхновявал е много мои фантазии, как дребна човешка фигурка стои там, горе до скалата и съзерцава. Дрехите му се изпъват от вятъра, като корабни платна. Тишината го изпълва и той се чувства лек и свободен. Такова място е като приемна на Господ, като вход към Рая. И ако съдбата не ми бе дала възможност да стигна до параклиса по залез, в един топъл неделен следобед, то за очите щеше да остане тайна тази чудна гледка.

_IGP9778_bw

Мястото е много близо до София. На отстояние един час релаксиращо каране в посока Радомир. От тук има 2 варианта. А – GPS и Б – минаваме през Радомир, гледайки в картата. А – ако все пак сме силно привързани към технологиите, окрилени от оптимизъм за този компас от бъдещето, неминуемо ставаме свидетели на пейзажа по-долу. Екшъна с офроуда продължава около 10мин. и свършва точно до железопътна линия. И добре, че пътя е тесен и макадам, защото в противен случай може да се изпробва дали колата може да прелети над прелез, точно като по филмите.

Връщаме се назаден, т.к. пътя е твърде тесен и каменист и няма как да се обърне колата. Излизаме на пътя за Радомир и продължаваме по картата в посока с. Прибой. Подминава се и в дясно се завива към с.Поцърненци. Минава се през 2 махали, като на втората се оглеждаме за малък паметник. След което се оглеждаме за черен път. И тук има два варианта – А – осланяме се на 6-тото си чувство, че от няколкото черни пътя наоколо, все ще нацелим верния и Б – оглеждаме се за жив компас – овчар или жител на населеното място. Ако се тестваме с А (да не сме глупави, след като в Европа се ориентираме, с едно село ли няма да се справим), неминуемо стигаме до пейзажа по-долу. Изоставена кариера. По залез е малко тайнствено и зловещо. Отчетливо чуваш в тишината отекващите си стъпки и всяко претълкулено камъче те кара да подскачаш. Сега като се замисля, тук би станало яко снимане на нещо щураво. Хора няма и няма как да има. И така, връщаме се отново на пътя, излизащ от селото и се оглеждаме за вар.Б. Наблизо овчар пасе стадото си и много услужливо ни упътва и помахва след колата. Да е жив и здрав човека. След 10мин. каране и завои по тесен и камънист път, прехвърляйки склона, пред очите се открива прекрасен пейзаж. Малкият параклис кацнал на левия край на скалата, а в дясно част от язовира, за която никога не съм подозирала.

Пътят е очертан ясно. Кара се бавно и внимателно, т.к. нивелацията е доста променлива. Изкатерваме хълма и спираме на метри от параклиса. На скалата зад него има железен кръст. Най-вероятно средновековен гроб на свят човек. Тишината е зашеметяваща. Чуваш единственно собственното си дишане.

pchelina

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*