Средата на една работна седмица

бе free. Очаквах Тони да звънне, за да местим багажа и в новата квартира, но по-късно се обади, че няма да е днес. Имах и уговорка с приятел да се видим, но знаех, че няма да стане … беше настинал тези дни. Към 11 се обади брат ми. Бях в леглото още. Разбрахме се за обед. Прибраха се неделята от обиколката Италия-Швейцария-Франция. Очакваха ме 5 ленти от Зенита и 700 дигитални от Панасоника.

Прихванах го излизайки на входа на апартамента и ходихме яко гладни да вземем нещо за обед. Една бърза маса и седнахме за пътепис в ефир и кадри на красиви места, много… нали са били на палатки и са летели от град на град на бегом, отстрелвайки като гладни азиатци всичко, до което погледът се докосне и са бързали да си намерят място под небето, за да разпънат въздушните къщички (то в Европа не може току-така да спиш където ти падне на палатка). Ходили са на най-голямото италианско езеро (рай за екстремни спортове). Навивам Роси да напише пътепис, че се забравя. Решили са да пропуснат Сардиния и Сицилия – за там  – специално друг път. Сърдечни хора и селца с крепости и каменни къщи, в красиви и топли цветове, на места сякаш времето е спряло преди векове. Лозя, високо вдигнати над земята като в Открадната красота на Бертолучи. Роси беше уловила светлината в красиво 6-тоъгълно боке на дълга лозова редица, отрупана с гроздове. Питам – следобед снима, към 4 часа нали? Заради лентата, кадрите са много по-премерени и мислени от брат ми. Прииска ми се, да съм била с тях… следващия път. Получих подарък сицилиянски сос песто и красива цветна hand made pasta (сигурно и вкусна).

Тръгнахме си към 6 и нещо. Исках въздух. Купих сладолед и се шлях разсеяно из уличките около докторската. Имах там 1-2 кадъра, дали да не ги пробвам. Попътно хванах един котак в/у BMW. Погледът ми се спираше на слънчеви отражения в прозорци и огрени в залезна светлина сгради. Странно е как архитектурата може да улавя светлината – искуство си е.

“Една наистина велика сграда, направена да устои на времето, никога не игнорира средата си. Сериозният архитект взима това пред вид. Знае, че ако иска присъствие, трябва да се консултира с природата. Трябва да е пленен от светлината.
Винаги светлината, винаги.”

from “The Lake House”

И понеже пак ме мъчи зъбобол, изгледах филма без да чета нищо за него. Казаха ми, че е “свеж”.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*