Girl with a Pearl Earring (2003)

250px-girlwithapearlearringmovie.jpg

“- Защо да не мога да погледна?
 – Това е само задача. След няколко дни ще бъде предадена и повече няма да я видиш.Това е само картина. Картина за пари. Нищо повече.
 – Истина ли е, че носела перлите ми? Как можа? Покажи ми тази картина.
 – Престани, ще се поболееш.
 – Покажи ми я… Това е…крайно неприлично. Защо не нарисува мен?
 – Защото не би разбрала.”

Е и на този филм му дойде времето, макар да се заричах първо да прочета едноименната книга на Трейси Шевалие (Дамата и еднорогът), както направих с Дневникът на една гейша.

Като малка обичах да разглеждам репродукции в каталози на старите холандски майстори. Имах една любима картина. Често я гледах – “Шоколадиерката”. Момиче в профил, с типичната бяла шапчица като лястовичи крилца над раменете, в много наситени топли цветове, стои с/у светлина от прозорец в профил (дано не бъркам), а в ръцете и има поднос с чаша шоколад.

Scarlett Johansson

girl_pearl_earring_460.jpg

през 2003 прави 2 страхотни филма – този и Lost in Translation, където я гледах за първи път и страшно ми хареса (филм за “намирането”, красиво заснет с минимум диалог). Match Point с нея също чака в списъка. Историята е класическа (но не автобиографична) – талантливия холандски художник (Vermeer), изпипвайки картините до усещане за реалност е способен да рисува дадена поръчка с месеци. Търсещ да улови светлината в материята, открива същата тази светлина отразена в лицето на красивата млада прислужница. Но на него (Colin Firth – от Love Actually) не му стига просто да я рисува, той е пленен от начина по който тя наблюдава неговата работа, картините, предметите в студиото и съзнава, че има усет … че може да бъде разбран и усетен. Малко по малко започва да я обучава да му помага и тя го прави, въпреки тежките задължения тайно се справя със всяка негова поръчка.

girl_with_pearl.jpg

Магията в рисуването я пленява. Пространството, цветовете… светлината. Началото на пролетта, като си взех щрака се ровех една неделя из нета за bokeh и попаднах на това – Вермеер си е играл с перспективата, използвайки камера-обскура и така се появили бокето в живописта, и характерните бликове от светлина по картините.

colin_firth2.jpg

Филмът е заснет финно, красиви кадри, меки цветове все едно наблюдаваме движещи се картини, нежна музика, погледи… погледи, които говорят, нашепват, молят… докосващи, наелектризирани моменти и една съвършенна перлена капка. Гледах филма с огромно удоволствие и една лека усмивка трептеше на устните до края.

girl-with-pearl-earring.jpg

2 Comments

  1. “-Какъв цвят са олаците?
    -Ми…жълт?!
    -Неее……
    …..
    -О-о-о-о, колко много цветове има в тях….”

    и

    “-Защо премести стола?
    -Беше му тясно!”

    и…. целия филм е за мен!
    Изумявах при всяко ояснение за намиране и постигане на цвят от природата….
    ще го погледам пак
    10Х

  2. Eti

    О Ирка, радвам се че пак ми пишеш… :)

    Всъщност е по-интересно… тя казва първосигнално притеснявайки се “бял”? А стола… също любим момент “изглеждаше като в капан”… и когато и показваше кой цвят откъде взима:)))… все по-често срещам филми, в които се намирам… търсим – срещаме.

    И аз бих го гледала пак и пак… от Варна съм на вълна “светлина-прозорец или врата”… голяма магия има там:).

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*