Stradaniqta na greshnia tyrgovec

Не, няма да се оплаквам… като почнах блог-а си казах, че няма да пиша зa професионални теми и хилядите щуротии в IT бранша, щото само ще ме заболи главата, а и няма да променя с нищо положението, като пиша за това.

Убедена съм, че е редно да окажем чест и да провъзгласим за Светец всеки човек, способен да работи в екип в България, защото това предполага редица качества, които започвам да си мисля, че са яко на изчезване:

1. Отговорност пред себе си и другите, защото всяка твоя стъпка касае и тях.
2. Ефективен екип = Качественна работа = финансов просперитет.
3. Точност, толерантност, отзивчивост, съобразяване с колективната цел (не нашето лично удобство) и т.н…

Както и да е… днес за пореден път се извинявах на клиент за неотсервизиран проблем в течение на 3 седмици, касаещ 1 кутия с проблемна техника, 1 брой двукрак + 1 брой моторизирано превозно средство, които да се преместят на 2км. от офиса, за да се предаде същата тази техника в официалния сервиз на HP. Но не би. Бях отпуска, а без контрол на място (за което само аз си знам какво ми коства, за да съм точна с клиентите) – може да чака… и да чака и да чака, докато догони прословутата “ефективност” на Пансервиз. На всичко отгоре нашия доставчик ми се обажда и ми каза: “странен тоз клиент бе, взел че се обадил в HP сервиза да пита какво му става с техниката, все едно ще свърши светът”. Добре, че човека изпитва необяснима към мен симпатия и “търпи” с усмивка и порядъчно мрънкане, за което не съм виновна, но е в правото си. С чар и внимание замазах положението. Обаче ако бях аз – щях да направя луд скандал и да си търся правата и интересите. Затова сме на този хал … защото ни мързи да изискваме внимание и отворност, както и човешко отношение… защото какво ли не съм виждала по фирмите – от “клиента е Господ” – до “отдел за борба с натрапници-клиенти”. Говоря за случаи, когато справедливо си търсим правата, а не просто се разтоварваме в/у главата на някой заядливо и комплексите ни говорят вместо нас.

Факт – търговецът отнася негативите на всички по веригата, които не са си свършили работата, защото той е лицето на фирмата пред клиента. Поредната грозна картинка. Слагаш гвоздей в доверие градено години и не ти дреме. Получаваш заплатката. Колко години още ни трябват да дорастем вътрешно до способност да имаме колективно мислене и отговорност? Много.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*