Frida © 2010 . All rights reserved.

Фрида

За необикновенните хора, няма лист хартия, на която да ги опишеш, няма платно, на което да ги обрисуваш и няма как да ги проумееш. Те самите цял живот се борят с крайностите, кошмарите, болката, страстта и лудостта. Андре Бретон казва за творчеството и, че е като панделка, завързана на бомба. Тя самата казва: “Често са ме питали за това настойчиво присъствие на автопортрета. Когато над главата ти е само твоят образ, той се превръща в натрапчива идея. Да рисувам означаваше да се освобождавам от него”. Изпълнена със страст към живота, тя се превръща в ексцентрична жена, опитваща всичко, което може да и помогне да измести физическата болка.

Не знаех, какво да очаквам, когато за пръв път седнах в малката зала на Младежкия театър. Сцената беше стена с прозорец, спалня и два стола, на единия от който намятани пъстроцветни дрехи. До него Станка Калчева стоеше притихнала с гръб към зрителите. Да бъдеш Фрида дори за час ми изглежда неимоверно трудно. Но в края на пиесата, усетих какво е да бъдеш Фрида Кало. Играта и ме възхити и развълнува силно.

Режисьорът Веселин Димов чака дълго, за да постави пиесата. И попада на нея доста странно, в ролята на куриер, надзъртащ в пратката и трескаво откопиращ пиесата за мексиканската художничка, обсебила дълго време мислите му. Всичко си е струвало, за да може ние зрителите да присъстваме на превъплъщенията в тази Арт икона на своето поколение, в самота или заобиколена от хората, които са я вълнували, желанията и слабостите и. И всичко това на фона на прекрасна мултимедия, която кара да оживее иначе статичната и мъничка сцена. Чрез прожектиране на света от картините и, анимация на външна и вътрешна среда, по вълшебен начин ни пренася в един или друг момент от живота на Фрида.

кадърът е копие от архива на театъра

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*