Copie conforme © 2010 . All rights reserved.

Вярно с оригинала (Copie conforme)’10

Кое е по-значимо – копието или оригинала? Как се отнасяме към двете. Трябва ли копието да ни носи по-малко наслада от оригинала и въобще, какво значение има? Не е ли най-важно, как гледаме на него ние. Независимо защо, как и кога е създадено. И в двата случая, ако страните са твърдо убедени в позицията си, няма да отстъпи никой, освен ако … :) не си поиграем – какво е да бъда част от живота на другия и да се опитам да го разбера. Точно така става във филма, макар че двамата толкова бързо и емоционално влизат в роля, че накрая се питаш, да не би зрителят да е измамен и те всъщност да се познават от 15г., а не от едва 2 часа…

Лично за мен, защо оригинала в изкуството? Защото зад всяко произведение на изкуството, зад всеки дизайнерски или антикварен продукт, стои нещо важно и особенно. Стои вдъхновение, пробудило идеята, нарисувала скицата, планирала създаването на творбата и самото му специално изработване, с много търпение, внимание и страст. И това е цяла история. Тази история, може да създава легенди и митове, може да вдига с лека ръка цената, защото с времето, това произведение минава от човек на човек, и малко или много, се зарежда с емоционална енергия, идваща от историята, зад която стоят всички негови притежатели и участници в създаването му. И това е вълнуващо. Лично на мен, това ми дава стойност на оригинала. Зад имитацията, също стои някаква история, но тя е някак по-различна и бледа. Няма я идеята-искра. Има вдъхновение, събудено от възхищение по оригинала, но то не е творческата искра на съзиданието, в това да си пръв. И мисълта – толкова е красиво, ще опитам да го направя. Има безумно добри копировачи, които могат да задминат майстора и дълги години, да не се разбере, кое е “вярното”. Единственният недостатък на оригинала е, че струва много. И не всеки може да си го позволи.

И все пак, ценността  на произведението, лично за теб, идва от самия теб, като краен резултат. Как го възприемаш? Ако вярваш, че едно прекрасно копие е оригинал, за теб той е значим, колкото и първият. Но и аз като писателят във филма, с чиято премиера на книга започва, завиждам на хората, за които имитацията е просто красивия предмет, за чиято парична стойност те не се тревожат. Не се тревожат и за другата стойност – емоционалната, историята. Те са просто над нещата.

Гениалната мисъл, прокарана във филма, която много ми хареса е изказана от писателя, докато собственничката на антикварния магазин (Жулиет Бинош) го разхожда из малките улички на италианското селце – единственният оригинал,  това е човекът, който е служил за модел. Всичко останало – картини, статуи, кадри са копие.

Chat of the day: различното за нас, което го прави специално

Key moments: отдавна не бях забелязвала в киносалона правостоящи. Хората бяха кротко приседнали по страничните пътеки. А Жюлиет Бинош е прекрасна, както винаги. Тя е от породата на вечните жени с класа. И това излъчване, сякаш се засилва с годиите.

Refrain: Abnormally Attracted to Sin – Torri Amos

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*