Странен вкус в устата или едно твърде дълго и хаотично есе

… “онова” чувство, всъщност е от цитросепта, дето се наливам до горчива примала от няколко седмици, но помага при умора, недоспиване и успокоява възпалителни процеси.

Минава ми понякога, като бързия влак мисълта, колко съм напред все пак с матриала така да се каже, колко осмислени са ми постъпките и поддавам ли се на излишна слабост, да търся обяснение, приемливо, което да заровя в “задния двор” като кокал и да си отдъхна с лека болезнена усмивка “съжалявам” … за какво аджеба?! Нищо не се връща назад (само в клипа на Enigma;) – Return to Innocence), камо ли хвърления камък, та той все пак е оставил ямичка в земята … в която може да посадиш цвете всъщност. Ето това е. И после се радваш на цяла полянка хехе – зелени листа, червени цветове (напоследък много ми е допаднала тази цветова комбинация, вчера нацелих клипа Aria на Делериум и там тъмно-вишнева вана и светло зелени ябълки – страхотия). 

Наскоро пак ми искаха “кокал-обяснение”, защо съм такава странна… ей тъй на, “in my time” съм си само аз. Учих се да споделям, когато имах нужда, почти насила, преди много години и ако не бях пресякла границата, сигурно нямаше да го направя никога. Но и никога не съм съжалявала за това. За мен си бе велика крачка – да отвориш своята саможивост към света, да протегнеш ум и сърце, винаги ме е зареждало и никога не ме е ограбвало. Всъщност думата “ограбвам” е твърде грешна. Подарената топлина не е багаж, който отнасяме в гроба, не е собственност. Тя просто съществува, сякаш сме изтъкани от нея и споделяйки я общуваме – на каквито нива поискаме или не. Въпрос на желание и смелост, на време и момент. От това може да се родят само прекрасни приятелства, но и да умрат… вселена във вселената. И Айнщайн е подозирал, че има някаква странна черна енергия (чието съществуване астрономите доказват с изследвания), която всъщност държи нещата (в Космоса планетите и звездите) на мястото им – нужната дистанция, освен гравитацията. Иначе какво – Хаос, но пък и той е привиден. Според мен законите видими или не, съществуват. Писали са ги преди нас. Ние само ги усложняваме и изкривяваме, за да ни “паснат”, без да ни е еня дали е natural. Дам … вече ми се оформи цяла фото-серия с “видими граници”, ама най-страшните може да видиш само в очите.

Преди време по радиото бяха поканили руски писател, разнищил идеите и тайните около Леонардо в роман, подобно на Дан Браун, но е закъснял с публикуването, за да стане “бестселър”. Та той сподели, че последните години на хората им липсва контакт с удивителни личности, търсим уникалното, защото насреща попадаме на хора, близки до нас и няма с какво да ни изненадат. И е прав и не е. Многократно съм спорила по тази тема с приятели. “Уникални” хора няма, нито “уникални” преживявания. Така сетивата ни говорят. Всичко зависи от силата на адреналина, който ни стисва за гушата, от това колко се потапяме с двата крака в магията “изживей мига”, от пластовете в нас, които оставяме на дневна светлина и шанса още някой “Да Те Види и Приеме”… такъв-какъвто само ти може да се видиш и понесеш – а то не е никак малко. И съм сигурна, че хиляди хора по света изживяват същото – защото ни е в природата, някъде там, дълбоко сме Едно. Я само за секунда да си представим свят пълен с “уникални” хора и ни един подобен на теб – абсурден Вавилон! Цвети веднъж питала Ирка – защо си с него, защо го обичаш… отговор – защото с него съм АЗ – цялата. В това е уникалността. Да имаш човек до теб и приятели, с които изживяваш както дойде своя живот без страх, в мълчание и с думи, с усмивка и сълзи, в слабост и подем. Това е удивителното – силата да бъдеш с тях и те до теб. Без обяснения. Какво му трябва повече на човека;)?!

И така, затвярям очи, топло ми е – отвътре, гори си огъня, само хвърлям 2 “цепеници” и се усмихвам блаженно. Проверката успокоява. От много години не пожелавам Щастие, защото няма нужда да пожелаваш нещо, което имаш. Всеки го притежава, малцина знаят къде да го търсят.

7 Comments

  1. админ_мучачос

    Това за което пишеш, топла ми събратко, не би трябвало да си остава за теб, понеже както ти сама казваш “Подарената топлина не е багаж, който отнасяме в гроба, не е собственност.” …тъ се чудя, защо й слагаш парола, такива важни неща, които наистина биха могли да създадат приятелство или да предадеш опит и знания на хора случайно попаднали на блога ти като мен например….абе определено би спечелила от колкото да загубиш ;)
    Всъщност, в случая предаваш цветност, а не топлина (малко не е вярно да говорим за топлина ТУК)….това е идеята и на моя блог, да разбера колко цвят имам и даже да подържам тоя цвят…цветен :) ….топлината си я имам………..сега се замислям дали съществува отработване на излъчване на цветност, на която се учим чрез тия блогове….понеже и аз като теб имах такава подобна крачка-разкриване към света, споделянето ми беше трудоемко, също (започнах с разкриване до край, пред непознати хора). В какво настроение го писа този пост? Кое те накара да го напишеш? Опитвам се да класифицирам ТИЯ състояния на духа, за да ги зачестя (тогава се чувствам natural с всичко около мен и в мен)….вече съм си открил голямо количество музика, която има същото въздействие http://files.myopera.com/ad_chaos/Music/American%20Beauty%20-%2012%20-%20Any%20Other%20Name.mp3
    …както и книги, филми, хора….

    Айнщайн, по-скоро е открил, какво представлява всъщност гравитацията….”пригодил я е” така че да попълни картината която си представя…..представил си я е като безкрааааайно невидима плоскост върху която лежи всичко…нещо като добре изпънат чаршаф, който се деформира на долу ако хвърлиш топче-планета върху него…а като хвърлиш топче-Слънце…топче-планетата тръгва към топче-Слънцето….цялата ни наука е пригаждане и всеки би могъл да измисли СЪВСЕМ ЧИСТО НОВА наука, която да обяснява нещата и да бъде вписана в учебниците…..УДИВИТЕЛНО е като се замислиш!

    Адски е приятно като прочетеш сходни мисли….дълбоко в нас, сме едно цяло все пак ;) Добре ги пресъздаваш нещата, бе цветна Ети такава :)

  2. ad_chaos

    Това за което пишеш, топла ми събратко, не би трябвало да си остава за теб, понеже както ти сама казваш “Подарената топлина не е багаж, който отнасяме в гроба, не е собственност.” …тъ се чудя, защо й слагаш парола, такива важни неща, които наистина биха могли да създадат приятелство или да предадеш опит и знания на хора случайно попаднали на блога ти като мен например….абе определено би спечелила от колкото да загубиш ;)
    Всъщност, в случая предаваш цветност, а не топлина (малко не е вярно да говорим за топлина ТУК)….това е идеята и на моя блог, да разбера колко цвят имам и даже да подържам тоя цвят…цветен :) ….топлината си я имам………..сега се замислям дали съществува отработване на излъчване на цветност, на която се учим чрез тия блогове….понеже и аз като теб имах такава подобна крачка-разкриване към света, споделянето ми беше трудоемко, също (започнах с разкриване до край, пред непознати хора). В какво настроение го писа този пост? Кое те накара да го напишеш? Опитвам се да класифицирам ТИЯ състояния на духа, за да ги зачестя (тогава се чувствам natural с всичко около мен и в мен)….вече съм си открил голямо количество музика, която има същото въздействие…както и книги, филми, хора….

    Айнщайн, по-скоро е открил, какво представлява всъщност гравитацията….”пригодил я е” така че да попълни картината която си представя…..представил си я е като безкрааааайно невидима плоскост върху която лежи всичко…нещо като добре изпънат чаршаф, който се деформира на долу ако хвърлиш топче-планета върху него…а като хвърлиш топче-Слънце…топче-планетата тръгва към топче-Слънцето….цялата ни наука е пригаждане и всеки би могъл да измисли СЪВСЕМ ЧИСТО НОВА наука, която да обяснява нещата и да бъде вписана в учебниците…..УДИВИТЕЛНО е като се замислиш!

    Адски е приятно като прочетеш сходни мисли….дълбоко в нас, сме едно цяло все пак ;) Добре ги пресъздаваш нещата, бе цветна Ети такава :)

  3. Eti

    :))) 

    OST на Американски прелести, с моя любимец Kevin Spacey, дали го нямам ммм, как мислиш;)… определи “suerte”, прости но ми куца… испанския? иии обожавам някои саундтраци и имам богата колекция. Музиката на някои филми ме е завладявала от раз… май отново ме върна на тази вълна…

    “СМЪРТ: Как би нарекъл усещането, че си се сгрял отвътре?
    Албърт: Разклатени нерви” Terry Pratchet (Hogfather)

    Това е отговор, защо слагам парола на някои теми, защо други пускам… защо има много много думи понякога, а друг път стих или не пиша дълго време… има и друго, нали знаеш лафа “пътят към Ада е послан с добри намерения”… много често човек си пати от тая пуста доброта и подобни писания в момент на откровение преливащо, може да привлече както “+”, така и “-” частички енергия… това е другия закон в който вярвам, освен този за “сродните души”… и рискът също си иска моментът
    За цветността… обичам натурално-цветните хора и надушвам дори маскираната цветност… обаче нерядко, предпочитам уюта да си невидим… цветния оранжаво-червен блог, дето те дразни толкос;) е част от нещо, дето съм избрала да види светлина. Фотографията е също част от това. 

    “Истината е някъде там, трябва само да се присегнеш към нея, лъжите обаче отдавна са се наместили в главата ти.” Terry Pratchet (Hogfather) – знаеш ли на какво се основава будизма… на вярата в интуицията, в това какво ти казва твоя дълбок глас, идващ от сърцето. Доста хора са глухи за него… ето защо харесвам Кастанеда и неговата визия за реалноста, странно наподобяваща филмът The Matrix. Не мога да дам точно обяснение, защо вярвам в определени неща, защо други си доказвам и защо в трети – “научно” доказани не вярвам. Но вярвам в интуицията си. И че всичко в заобикалящата ни видима реалност е относително.

     

  4. мадао_чачао

    Нямах нищо конкретно в предвид, но виж какво се получава:
    Mucho suerte = Изобилен 1. жребий;
    2. щастие, сполука, късмет; щастлива случайност
    …харесва ми как без да искам съм го навързал…

    Заради салсата имам бегла представа от езика…много готин….някой ден и него искам да науча….и да си пея “Chan Chan” на Buena Vista Sоcial Club….като ония дъртаци, на които много им се радвам и на които, като остарея искам да приличам.

    Кастанедааааааа….бях чел нещо на него…..и от месеци си търся това което съм чел и го няма и няма братче…и много ме е яд….а, много ми допадна, от пръв поглед.

    ОСТ-ове начи :)….слушала ли си ОСТ-а на Black Hawk Dawn…..
    слушай Pay It Forward OST ili Gladiator ili The Last Samurai – Hans Zimmer е луд! или Dance with me или Dirty Dancing 2 ….не всички от изброените филми ми харесват.

    И аз вярвам в неща, които не считам, за необходимо, че трябва да имат обяснение…..вече не….загуба на време е да им търся логиката…..приемам (в което може и да се самозалъгвам) че имам обоняние, подобно това на Грьонуй, само че, вместо благоухания, аз помирисвам закономерности, които биха могли да важат за всички или само и единствено за мен….друго яче казано…..някои хора са по-чувствителни към всичко заобикалящо ги, други, по пътя на логиката, бавно, но по-стабилно вървят зад…ония първите (дразни ме определението “чувствителен човек”….предпочитам “кръгъл човек”-човек без драскащи ръбове)…..по моята наУка (ударението е на У)…ти и аз сме кръгли (често разчитащи на интуицията) хора….

  5. Eti

    м-хъм, кръгът май винаги в бил символ на съвършенство в една такава простичка форма… като слънцето например;)… гадна работа е това с интуицията, да знаеш…

    Търсих по едно време Buena Vista-та, ама филмът никой не го беше пуснал. Та си стои в имагинерния списък… иначе музиката съм я слушала. Ония дъртаци са волни души, затова и музиката им е циганска, в добрия смисъл на думата;) – дива и чувственна, като фламенкото… щото за мен то има особенна сила.

    Black Hawk Dawn – не съм, Pay It Forward – страхотен филм, Hans Zimmer е луд:))), от него тръгнах и намерих Dead Can Dance – проекта на Lisa Gerrard (онзи мистичен глас от Gladiator, като напишеш на търсене нейното име, ще видиш колко пъти е споменавано), The Last Samurai ех:), Dance with me – онова танго, а също и онова от Scent of a Woman… е ти може да имаш забележки за тия танци-манци, аз ко разбирам… а ми се щеше да поразбирах

    Уж си бях казала да пиша по-семпло, както почнах… глей кви чаршафи изписахме;)

  6. мадао_чачао

    Да, гадна работа, понеже…един вид….разчитаме на това което ни е дала природата и си позволяваме да сме разхвърлени и нехайни в наУката ни за живота :-P ….помага ни това, че бързо се ориентираме или по скоро ……бързо “усещаме” цЕлата теория….това може би е странен хибрид между чувства и мисли…чувствително-мислене! – най-бързото…понеже не е необходимо да разсъждаваш в думи…ами като Албърт….”…в картини, образи…даже чувства”..край на цитата по памет.

    Еххх, дали ще доживея, някой слънчев ден, да успея да ти лепна един НЕомазан линк…  и още един
    ..хмм, май не си го търсила много :) признай сииииииии…гледай и “Дневниците на мотоциклетиста” – много се запалих по едно време по кино от латинска америка, както и книги…за танци да не говорим…

  7. Kuku-ruku

    Мадао и още чичао хахахаааа, ох от де ти идват тия латино-партизански имена… та – абсолютно си прав. Ама многУ си прав… често ми се е случвало да кажа нещо или да стоя ей така и ми викат… ей ти нещо много си се замислила или много сложна мисъл каза и т.н. Ама и не ми вярват като кажа, че всъщност не го мисля. Ама въобще. Имам такива състояния, сякаш наместена в простичка паралелна вселена, когато думите си извират… не виждам къде е тук мисълта… все едно четеш от някъде… много е странно. Или това с картините, които изплуват и чувствата до степен на физическа осезаемост… писането на блога е същото… понякога се връщам и се чудя от де ми идват тия дивотии.

    Ми търсих го, ама преди месеци… покрай филмът на Вим Вендерс Lisbon Story… и го нямаше… сега вече явно го има:) – благодаря! Ще пълня списъка с имена, само кога ще ги гледам не ми е ясно. И стига ме дразни с тия танци-манци:Р

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*