Една хубава мисъл, за начало на седмицата

Разсеяна съм си и често забравям имена на артисти и заглавия на филми. Трябваше да се разчиства харда и аз се загледах в един “детски” филм, какъвто обясних, че гледам… чак накрая се сетих, че вече съм чела извадки от него;)… ще ми се да си припомням това от време на време и да не го забравям, когато ме е страх:

“Най-дълбокият ни страх не е, че сме неадекватни. Най-дълбокият ни страх е, че сме безкрайно силни. Питаме се “Кой съм аз, че да съм толкова брилянтен, великолепен, талантлив и забележителен?”. Всъщност, кой си ти, че да не си? Родени сме да правим очевидна славата на Бог, която е с нас. И както оставяме собствения си блясък, несъзнателно разрешаваме на другите да правят същото.”

from “Akeelah and the Bee”

Докато пътувахме към Варна, брат ми сподели, че напоследък в банката им, когато стане супер напечено, Киро (който им стана и шеф на отдела, негов съученик) често просто е повтарял на глас: “Правим най-доброто, което можем – пък да става, каквото ще”. Битката с нас самите е най-трудна. И най-силното ни оръжие се крие в сърцето.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*