А после най-неочакванно лятото свърши…

imgp3171_sm.jpg

А започна почти като във моята житейска библия “Вино от глухарчета” …

“И той стоеше, поклащаше се леко, а в здраво стиснатите му, изпънати ръце беше събрана цялата гора – тежка, натежала от сладък сок. Искам да почувствам всичко, което може да се почувства. Нека да се уморя, оставете ме да се изморя. Не бива да забравям, аз съм жив, зная че съм жив, не бива да забравям това нито тази вечер, нито утре, нито други ден.”

…както и измина…

“с годините дните започват да се сливат… не можеш да ги различиш един от друг…
– Нищо подобно! – ядоса се Том. – В понеделник карах летни кънки в Електрическия парк, във вторник ядох шоколадова торта, в сряда цамбурнах в реката, в четвъртък се сгромолясах от една лозница, какво ли не се случи през тази седмица! А днеска, днешния ден ще го запомня с това, че листата са започнали да червенеят и да жълтеят. Скоро ще се настелят по ливадата и ще започнем да скачаме по купчините листа… Днешния ден ще го помня винаги!

imgp7936_sm.jpg

…Дъглас затвори очи.
Юнските утра, юлското пладне, августовските нощи бяха отминали, свършили се бяха, отлетели бяха завинаги, само чувството за тях се беше запечатало в ума му. Сега пред него се задаваше цяла една есен , една бяла зима, една хладна и зеленееща пролет, в които да си припомня изминалото лято. А и да е забравил нещо, нали в мазето беше виното от глухарчета, отбелязано с ясни цифри за всеки един от преживените дни. Ще слиза долу често и ще се взира право в слънцето дотогава, докато усети, че го заслепява, сетне ще затваря очи, ще оглежда прогорените места, мимолетните белези, които танцуват по сгорещените клепачи; ще реди, ще пренарежда всяко пламъче и всяко отражение, докато рисунъкът се прояви ярък и чист…
Както си мислеше, той заспа… и докато спеше, сложи край на лятото…”

imgp7184_sm.jpg

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*