Pеrfume

imgp5442_sm.jpg

Ужасяващо хубав… така бих нарекла Пармютът на Зюскинд… купих един брой преди близо година за брат ми (тогава ми търсеха изданието през половината площад Славейков… “Търсят Зюскинд… Някой има ли Парфюмът?”), след това за себе към края на зимата… докато чаках по обед един приятел на площада. Бях чела разнолики коментари, но като питах книжните маниаци продаващи духовна храна за аналог в световната литература… казаха ми, че има само още един такъв… за съжаление съм го забравила, но помня от кого направих покупката. Четох книгата на глътки, макар изказът да ми е много близък… тези безкрайно дълги старомодно-описателни, картинни изречения. Кой пише все още така красиво?!

Зюскинд тъче от думите филигранно нишката-история на едно необикновенно момче, родено на “дъното” на Париж през 18в. Дете с гениалната способност да улавя и структурира всяка миризма на този свят (но сам по себе си, лишен от такава) и от тези милиарди на брой да създава нови, материализиращи се в ухания – каращи хората да мечтаят, да се залъгват, да вярват, да обичат, да искат… играейки си с техните закърнели на фона на неговото обоняние сетива. Пораствайки, момчето съзнава, че неговата мисия на този свят е да създаде абсолютното ухание, използвайки безрезервно и на всяка цена следвайки неотлъчно своя нюх без грам усещане на чувство, но с маниакална преданност към осъзнатия си гений. И нищо не може да го спре да притежава този аромат. Създаването му, би означавало да притежаваш Светът и той да е в краката ти. Манията за абсолютното съвършенство или “Историята на един убиец”.

След като прочетохме със сестра ми книгата си говорихме, че който и да направи филм по това, ако не си я чел, какъвто и да е и който и да играе, магията от романа ще е осакатена. Но това е разликата м/у перото и четката – наблягаме на различни нюанси на възприемане. Е, филмът вече е факт. Режисьор е Tom Tykwer (Run Lola) – Германия… Дъстин Хофман, Алън Рикман, Рейчъл от Питър Пан… ще видим, засега излезлия трейлър не става за гледане, няма и БГ субтитри… чакаме. Продукцията е made in EU.

“…и от всички тези съставки се получаваше един парфюм – така богат, така балансиран, така омаен, че всичко, което бе сътворил в душата си, като мирисни детински къщи от кубчета, изведнъж му се сториха чиста безсмислица. Стотици хиляди миризми загубиха стойността си пред това единственно ухание. То се превърна във висшия принцип, по чието подобие трябваше да се подреждат останалите. То бе самото съвършенство.
Грьонуй осъзна, че ако това ухание не стане негова собственност, животът му ще изгуби всякакъв смисъл. Трябваше да го изучи до най-малки подробности, до последното нежно разчленение, за него не бе достатъчен само комплексният спомен. Искаше да отпечата като с щемпел в/у черната си душа този апотеозен парфюм, да го изследва с удивителна точност и отсега насетне да мисли, живее и мирише само чрез вътрешната структура на тази омагьосваща формула.
…Нямаше намерение да трупа от изкуството си богатство, нито да живее от него, щом можеше да се живее другояче. Искаше да даде воля на душата си, нищо друго освен на душата си, която считаше за най-чудното нещо от всичко, което предлагаше външния свят.”
 

7 Comments

  1. ad_chaos

    ЕБАСИ! Когато ми се случи някаква случайна, случайност и тоооолкова неща да съвпаднат, изтръпвам от адреналина и за това бързам да споделя всички еднакви неща, за да мога да прехвърля чудото и на друг….колкото по-голям ставаш, толкова за по-НЕвълшебно почваш да намираш съвпаденията.

    Съвсем случайно попаднах на темата….от седмица и аз чета Парфюм. И аз си мислих, за филм за книгата…разликата беше, че, аз си мислих, как аз го правя и как го правя, така че да не се прЕЕцака книгата.

    Хубаво, е че е филмирана…..него ще го гледам след месец, за да не се разочаровам от него прекалено много…

  2. ad_chaos

    А това за зодиите не го намерих :)

  3. Eti

    Елементарно Уотсън;). Отиваш на търсене и пишеш “стрелец” и излиза. Остави това със зодиите. То няма толкова значение, както виждаш.

    И не си прав за порастването и невълшебното приемане на нещата. Това е адски относително, както всичко на този свят. Може да звучи нелепо, но аз се научих да доказвам лично за себе си магическото в живота и така вълшебството никога не ме напуска, дори в гадни и трудни моменти, щото какво е вълшебството… още една реалност, до която не сме се докоснали;).

    Правилно за книгата – първо нея:). Филмът… ще ми кажеш, като го гледаш…

  4. ad_chaos

    Ей…Инчхай….”аз се научих да доказвам лично за себе си магическото в живота”….това означава, че все пак порасването преебава далаверата с вълшебството. А, че по някое време почваме да искаме вълшебството и да се вдетеняваме, за да си върнем взетото си-е-вЕрно!

    Гледа ли филма? Какви са ти забележките?

  5. Eti

    Ич не я преебава!:Р Това, че може да докажеш наличието на магия, не значи че я обезличаваш?! Магията не е незнание за нещата и сортиране в графата “приказност”. Точно обратното. Ако беше любител на Пратчет, щеше да го разбереш;).

    За вдетиняването… незнам. Аз май не съм излизала от детския етап;). Така, че… кой ще ми вземе нещо, дето не съм го давала или губила;).

    тук писах за филмът:).

  6. ad_chaos

    Сякаш съвсем не си прочела поста ми ;) …….но……ако….наистина не си го губила, което все пак си е възможно, тогава, да…може би при теб всичко да е минало гладко.

  7. Eti

    Чета много внимателно по принцип и мисля съм добър слушател:)… но съм разсеяна, та ако нещо в бързината не съм те разбрала – кажи си;).

    При мен нищо не минава гладко. Аз съм мазохист, така се уча.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*