Ах, този Пратчет!;)

Преди 10-ина години ми дадоха Ерик, да се тествам… нищо не разбрах, признавам си… кой какво е, накъде върви… пълна каша! Върнах книгата. Предполагам вътрешно съм била като “кон с капаци”. Само 3 години по-късно, Тери се превърна в Страст – фантазията му, начинът, по който забърква магическия коктейл от философия, наука, прозрения, екшън, загадки, сериозно и смешно, невероятните му герои, обхванали де що има под път и над път… и неговия Уникален изказ! Велик е! И както многократно съм казвала – дано не се появи Фантазьор, с наивната идея, че може да го филмира!

“Нещата просто се случват, едно след друго. Тях не ги е грижа кой знае колко. Но историята…. а! Историята е друго нещо. Историята трябва да се наблюдава. Иначе не е история. Тя е само… ами, неща, които се случват едно след друго.”
Из “Малки Богове”

И още нещо… една прекрасна “пратча”;), посветена на всички Орли и Костенурки

“А сега да поговорим за костенуката и орела. Костенурката е създание, което живее на земята. Невъзможно е да живееш по-близо до земята, без да се заровиш в нея. Хоризонтите и се простират едва на няколко инча разстояние. Развива скорост, колкото да хване маруля. Оцеляла е, докато останалата част от еволюцията е преминала покрай нея, най-общо поради това, че не представлява заплаха за никого и че създава твърде големи проблеми, докато я изядеш.
А ето сега орелът. Създание на въздуха и на високите места, чиито хоризонти стигат чак до края на света. Със зрение толкова остро, че може да забележи шумоленето на някое дребно писукащо животинче на половин миля разстояние. Целият – сила, целият – власт. Мълниеносна смърт на криле. Нокти и хватка, способни да превърнат в основно ястие всичко, по-малко от самия него и поне да откъснат хапка в движение от всяко нещо, по-голямо от него.
И въпреки  това, орелът е в състояние да седи с часове върху зъберите на скалите и да изследва царствата по света, докато не съзре движение в далечината, и тогава ще започне да се съсредоточава, съсредоточава, съсредоточава върху малката черупка, която се клатушка сред гъсталаците там долу, в пустинята. И тогава ще се спусне стремглаво…
И само минута по-късно костенурката открива, че светът изпада от нея. И за пръв път го вижда, вече не на един инч разстояние, а цели петстотин стъпки над него, и си мисли: Какъв голям приятел ми е орелът!
И тогава орелът я пуска.
И почти винаги костенурката полита към смъртта си. Всички знаят защо костенурката прави това. Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш. Никой не знае защо орелът прави това. По една костенурка има достатъчно месо за хапване, но като се вземат предвид усилията, които е необходимо да се положат докато я изядеш, на практика по всичко останало има далеч по-хубаво ядене. Всичко се свежда просто до удоволствието на орлите да измъчват костенурките.
Но, разбира се, това, което орелът не разбира е, че участва в много груба форма на естествен подбор.
Един ден костенурката ще се научи да лети.

4 Comments

  1. От целия цитат най-любимо, а и съм го запомнил от преди е “гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш”. И най-интересното е, че това прозрение може да се използва едва ли не във всяка сфера на живота, във всеки един момент, кога буквално, кога метафорично… но пък Пратчет затова е ГОЛЯМ, щото ражда подобни неща :)

  2. Eti

    Точно така е:)))! Не знаех, че и за теб е любим. От доста време няма нова негова книга, а ме сърбят пръстите:)… много бавно преведжат пусто. Не че няма нови заглавия.

  3. Хехе, за мене Пратчет е странен автор… имам различно отношение към него. Не мога да кажа, че ми е “любим”, но и не виждам как по друг начин бих го определил. Имам само 3 или 4 книги негови, както и всичко останало в електронен вариант, но никога не съм го чел на монитор. Почти всичко съм взимал от приятели да чета, като странното е, че някъде по средата на втората книга почва да ми омръзва и да ми е много “еднакъв”. Докато не минат 1-2 седмици и почва да ми се чете пак зверски…. Затова и казвам “странен автор”. Но пък от друга страна има неща, които съм препрочитал няколко пъти и пак ме тегли към тях – например “Добри поличби” е върхова книга, с толкоз приятен хумор и такива готини проникновения, че … не можеш да не кажеш, че е велико :)

  4. Eti

    Добри поличби наистина е култова:). Аз също препрочитам някои след време и откривам нови неща, пропуснати при първо четене. Случвало ми се е да изчета негова книга на един дъх – като Крадец на време… но и да чета на почивки по-сериозни и философски като Малки богове… всъщност любим наистина не е точна дума, но и няма друга. Пратчет е уникален. За мен поне всяка негова книга е различна, не само по идея и толкова многопластова, че голямо плуване пада сред усещания и фантазии… обичам да си отбелязвам цитатите-убиец:).

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*