Софийски понеделник

imgp7965_s.jpg

Равносметката след “бесната” Варненска седмица е следната… затъжили се бяха, в офиса (в къщи – то е ясно)… подтискащо си е празното бюрце, пуста е залата без моя звънък смях и блеснал поглед, без кръшната ми снага и елегантния, и леко хаплив език и прочутото ми шегаджийство… хехехехееееее …. къде се дяна циганката, а?! Че се уморих нещо да ги редя… а съм такава скромна и свита по принцип.. тюх! Получих нов търг, който след час бе вече оклепан с LZ natural и май съдбата му няма да е споделена от тази на предните 2, които подредих в кръглата папка. Лошо… 300 мейла, спам… навсякъде, вкл. блог и gmail, аман! Едвам издеяних до края на деня, но трябваше да свърша изостаналите задачки. Държах се мъжки освен това… понесох стоически изместването на морския въздух от дробчетата ми от задушаващия смогски коктейл, поредната ежедневна екскурзия през цяла София, желанието да хапна препечени филийки в 10, да чуя морските вълни по обед, да вдъхна розите следобед, да не бързам за никъде и като бръкна в чантата, щрака да е в ръката ми по всяко време… стисках зъби и устисках! Ще излезе мъж от мен!

Близо 300 кадъра за седмицата… дори успях да вкарам есенни нотки, като един есенен Шерлок Шолмс се справих. Тръгнахме по къс ръкав от Варна, а днес ръцете ми ледени. Имам да разтоварвам карти и да понапиша малко за прекрасната седмица, която си подарих. Благодаря и на моите хора, за дето решиха да ме извикат да “пазя” на воля вилата. Благодаря на сестра ми, която ще ми изпрати по куриер забравеното зарядно с 2-рия комплект батерии. Благодаря и на Цвети, че ще се видим тия дни и ще ми даде забравения в колата архив на около 1500 кадъра… само се чудя, кой ще ми върне главата на рамената.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*