Случи се…

imgp7951.jpg

На тази дата 05.10 се случи НЕЩО… дълго очакванно, за което писах преди време. Стана, както тя искаше, както трябваше да е, по нейния си начин… днес случайно разбрах (връщайки “Дамата на полумесеца” на притежателят и),

imgp7983.jpg

 че е имало начин да намеря финансирането за проекта бързо, дори при първоначалния по-висок бюджет… НО, това вече няма значение. Проекта “Да си жена” е факт. С него започна кампанията за борба с рака на гърдата.

Уговорката бе да се измъкнем по-рано от работа. Да се сберем на Университетът (както казва Светло;), да купим цветя и с такси към Дипломатическия клуб в Г. Баня. Е излизането ми в 5 и нещо, това че братовчедката свърши по-рано работа и че Цвети бачка в центъра не ни помогна особенно. Близо час се предвижвахме през ужасни задръствания в центъра. В таксито падна една говорилня, надухме главата на горкия шофьор, ама нали рядко се събираме така на куп. Вътрешно ми бе доста нервно… закъснявахме. Ще изпуснем началото… Маги щеше да чете стиховете… ииии ти щеше да гледаш лошо. Всъщност като влетяхме в залата се разминахме с малката принцеса на Поли и видяхме Ирка… та се оказа, че не сме изспуснали много. Чух любимите си строфи…по едно време нещо ми заседна, едно такова ме сграбчи за гушата, преглътнах влагата в очите, такава съм си… незнам колко бяха присъстващите… може би 60-70… бяхме в полукръг пред трепкащата светлина от свещите… нежни и силни думи изпълваха залата. Не ми се снимаше. Ники бе в стихията си, но както разбрах по-късно и на него не му се снимало много. Някакси не можах да извадя апарата. Може би след час и половина направих 5-6 кадъра. Диди снима, но не е хващала мойто чудо ни веднъж и всичко бе размазано.

imgp7973.jpg

Купих 6 стихосбирки. Изпих чаша мин. вода и чинно, и търпеливо с братовчедката си изчакахме редът на опашката пред Марияна … ние сме от Вещиците промълвих… малко ще те измъчим, и тя подписа 6-те книги, които бях прегърнала и още толкова в ръцете на Диди. За мен оставих единственната с подпис: “За женската магия”.

imgp7976.jpg

Към 10 и нещо си тръгнахме. Не ни се прибираше и айде към Уго на Славейков. Дойде и Светло. Падна голям смях. Все повече се убеждавам, че театъра е загубил с него. Към 12 ме прибраха и стискайки книгите поех към дома. Част от тях ще стигнат до жените, борещи се смело с тази ужасна болест, друга част – поема към книжарниците. Ролята ми на страничен наблюдател и за малко част от проекта (частта с неуспешния опит да съберем скромната сума за издаване и осигуряване на 2 картини, закупени преди време от мен, част от илюстрациите) ме наведе на много противоречиви мисли, относно много неща. Но, навярно това е начинът. Учим се цял живот “как” и “защо” не питам.

imgp7989_s.jpg

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*