Последен

пост от стария адрес за мен (надявам се днес да приключа с копи-пействането) и последен концерт за SEAL (писах за него преди време) от турнето му. Изненадахме го, както и Симпли Ред. Цвети и Светло не бяха… те ще ходят на Браян Адамс и ще споделяме емоции.

Този път няма да използвам онази думичка, започваща с “я” дето все я повтарям. Четох си постовете за предишните 4 концерта – то бива емоция, то бива да ми свърши речника, но чак толкос.
 
Прекрасно беше! Разтворих се от кеф в тази тъй любима музика, влязла под кожата ми в онези години, когато касетите и уолкмените бяха скъпи, след това щафетата бе поета от CD-тата и дискмените. Последва дискмен четящ mp3, а сега музиката е навсякъде с мен – няколко грамовата mp3-ка, с размер на запалка. Да озвучиш живота си – наркотично. На бачкане, малко преди концерта изслушах 2-та ми любими албума. Но на живо!… не, не съжалявам, въпреки бъзикането на Светло “пак ли на концерт… айде отиде обектива”. Странно е да танцуваш в зала 1 на НДК, но то не се траеше:). Толкова заразителна емоция ни отдаде. Пях, плясках, плясках, пях… Сийл, така сладко произнесе думата “танцувам”… звучала му много по-секси от dance;)… е така си е. Правеше чудесни въведения преди ключовите му песни… “ЗАЕДНО” бе мотото на концерта…

Красив край на тази незабравима за мен серия от музиканти и певци – Стинг, Сийл, Симпли Ред, Депеш Мод и Ерос Рамацоти. И през ум не ми е минавало, нито съм сънувала, камо ли мечтала, да отида на техни концерти и то в рамките на половин година. Оставих зад гърба си, чути-недочути недоразумения… “можело и по-добре… плясках с клепачи”… що не си стоят в къщи, поне да се наспят, ами ще седят да клепарят и дрънкат дивотии за музика, която нито разбират, нито усещат. Сигурно е много модно да дадеш 45-70 лева и после да мрънкаш глупаво и надменно – аз ходих на концерта… как беее, ама то … дрън, дрън, дрън… всъщност няма значение.

There used to be a greying tower alone on the sea.
You became the light on the dark side of me.
Love remained a drug that’s the high and not the pill.
But did you know,
That when it snows,
My eyes become large and
The light that you shine can be seen.

Baby,
I compare you to a kiss from a rose on the grey.
Ooh,
The more I get of you,
Stranger it feels, yeah.
And now that your rose is in bloom.
A light hits the gloom on the grave.

There is so much a man can tell you,
So much he can say.
You remain,
My power, my pleasure, my pain, baby
To me you’re like a growing addiction that I can’t deny.
Won’t you tell me is that healthy, baby?
But did you know,
That when it snows,
My eyes become large and the light that you shine can be seen.

Baby,
I compare you to a kiss from a rose on the grey.
Ooh, the more I get of you
Stranger it feels, yeah
Now that your rose is in bloom.
A light hits the gloom on the grave,
I’ve been kissed by a rose on the grave,
I’ve been kissed by a rose
I’ve been kissed by a rose on the grave,
…And if I should fall along the way
I’ve been kissed by a rose
…been kissed by a rose on the grave…

imgp8286_sm.jpg

2 Comments

  1. george

    зарежи гоя тоя с нежната китка :-)

    отиди обезателно на ей това !!!

  2. Eti

    :Р За него отдавна се чудя… още откакто му споменаха името. Имам на служебния комп една чудна компилация – Al Di Meola, Armik, Govi, De Augelis, Paco… не ме изкушавай;). Билети още има… ще видим.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*