Моят “глас”

“Всите са маскари…точно така казах с тъжен хумор на сестра ми (припомняйки си Бай Ганьо, прелистен в деня за размисъл) по-миналата неделя, като ми заяви, че се разхождала по центъра на Варна, питайки се дали да гласува. По обед дочувам от радиото някаква лелка, разпалено да обяснява, как станала в 6, свършила домакинските си задължения и веднага да гласува, защото: “Аз няма да оставя моето бъдеще в ръцете на друг! Искам аз да реша! Трябва да се гласува, има значение!”… онемях… кое решение бе жена – дали да избереш Пешо, Нешо или Тошо… кой те е питал дали ги искаш?! А като ги избереш има ли някакъв обществен механизъм да им търсиш отговорност за дивотиите?! Ами сега … като останаха 2-ма: кое ще е водещото – страхът от върл национализъм или “аз пасувам”.

Съботата, разгръщам 168 часа… рядко чета преса, още повече ежедневници. По средата нашия премиер гледа влюбено своето Картие – последен поръчков модел… истина или не, дори да е имитация (макар да не бих гледала, така любуващо се имитация)… някак си, не отива. Политик ли си – под лупа си. Гади ми се… не, няма да гласувам. Миналата гласувах. По-скоро, за да “упражня своето право на глас”… но си мисля – че ако изляза на балкона и повикам… ей така на воля – ще има по-видим резултат от това … ще съм се разтоварила. Прекалено много нередни неща продължават да се случват в държавата, закони в услуга на едни и такива подминавани от други.”

… ето тези думи си престояха 2 седмици в търбухчето на блог-а, без да видят бял свят… изчаках да мине и тази седмица. Реших, че съм много крайна. После пък си викам – какво пък… ако тук не напиша личното си мнение, къде… Наслушах се на “коментари”, на журналистически подлъзвания и на гласували осенени от надежда… да, тя надеждата винаги последна … избираш да останеш … или да си тръгнеш. Имам приятели и от двете страни. Всеки има право на гледна точка. Животът си е негов. Обаче Родината е една. Ами ако над 50% бяха отказали да дадат своя глас… апатия или протест?! Дреме ми и още как. Но и не симпатизирам на бойки речи по митинги, с “хитлеристки” тон и стъклен поглед.

Всъщност мразя политиката. Заради силата и я мразя и безсилието да и противодействаш. Що ли се сетих за филма “Вечният градинар”…

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*