Al Di

  

Meola – Tourdates 2006 – 10/28/2006 

Sofia, Bulgaria, National Place of Culture

Уж Сийл ми бе за последно, а… блок 9, ред 12, 8.30… 40 мин. преди това, чакайки пред входа за към зала 1, друг любител на джаза разказваше, че досега не му се е случвало джаз концерт да почне навреме… поне 30мин. закъснение е преживявал. Пуснаха неколцина журналиста, въоръжени до зъби… изгледах ги малко със завист. Отвътре се тренираше. Простосмъртните почнаха да пускат в 8 и нещо, в 8.30 ни подгря група Булгара – джаз импровизации с етно мотиви, традиционни български инструменти и електронен саунд. Срам не срам, не ги бях чувала… обаче някои парчета много ми допаднаха. Така се сетих за брат ми, който е горещ почитател на Теодоси Спасов, а и на път не тръгва без Исихия… та ще взема да го питам дал е попадал на тях. Около сцената се помоткваха снайперистите – къде с черни цеви, къде със сиви. Гледам ги как се скупчват централно с триножниците… аз пък не бих се центрирала. Абе по-добре, че не взех апарата, да не се разсейвам м/у 2 стихии хехе.

След още 30мин. Булгара се оттеглиха, на сцената се заеха да шетат, а публиката взе да приплясква нетърпеливо и след още малко минутки се появи Ал Ди Меола, следван от 4-мата си музиканти. Иииии се почна – Соnsequence of Chaos… 2006. С него Меола навлиза в електронен период… аз пък бях запозната с виртуозната му класическа китара и тайничко се надявах да има и от нея. Имаше от всичко… красота. Имаше дори класическо соло. Меола успява да “говори” директно на душата с китарата, така както Никос “говори” с виолата. Емоцията така преля в мен, че ако някой в залата го е ударил на рев от кеф, да знае че има и друга наркоманка. Джаз-етно импровозациите, съчетани с модерно електронно звучене бяха помитащи.

Естественно, не оставихме Ал Ди да си тръгне за 3-ти път от София, без да ни запомни с типично български изцепки. Да знам, случва се понякога… техника, разваля се… и аз така успокоявам клиентите, но на човека му секваха тоците, че и тези на клавирните – тук барабаните и китарата професионално замазаха положението, а после секна и микрофона. Точно пред солото… и той остана без думи – “какво става?… премести се под прожектора – на светло е по-добре… ами аз освен да запея – you are my sunshine…”… срам и смях – измъкна се елегантно с хумор… аплодисменти!

Извикахме го на бис…”отново ще дойда, защото вие усещате музиката”. И той единствен от всички досега раздаваше автографи и продаваше няколко албума след концерта. Особенно ме привлече обложката на “Flesh on Flesh”… последния му албум бях слушала 2 дена преди концерта. За жалост няколко часа преди това се вихрих из Метро и нямах такава сума в брой. Получих автографа в/у рекламен стикер с размер на картичка. Точно преди мен един як варненец просветли Меола по темата “какво са 500 км. за любимата музика”, подавайки за автограф 3 билета и диск. Усмихнах се щастлива и поех към дома. И как да заспя след такава вечер – ей на, седнах да пиша в блога на чаша чай с кубински ром.

2 Comments

  1. Гери

    Колко се радвам, че попаднах на твоя постинг за Ал Ди! Благодаря! Така и не можах да отида на този концерт :(
    Но пък бях при предишното идване на моя идол, с представянето на най-огнения му албум (според мен) — “The Grand Passion”! Неописуемо беше, вихрено, опияняващо, отнасящо, несравнимо!!! А и музикантите от World Symphonia са неподражаеми артисти!
    Дано наистина да дойде пак! :D

  2. Eti

    :))) Много е добър The Grand Passion. Ако питаш мен – мисля пак ще дойде. То такава публика не са забравя;). И аз съм там пак! Преживяването си струваше, озвучаването бе много добро, а той е велик импровизатор и свири с помитаща страст. Отблизо е много семпъл и стилен човек. Бях на 50см. от него:).

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*