Volver (2006)

Завръщане на Алмодовар на голямата сцена, в лигата на най-добрите виртуози на киното, откъдето всъщност отдавна не можеш да го помръднеш. След “Говори с нея” и “Всичко за майка ми”, изгледани преди 2 години и миналата “Лошо възпитание”… сякаш бях попритръпнала за стилът. Липсваше ми бруталната изненада. Да, обичам такива филми, които яко те разтърсват, разплакват, замислят и усмихват на макс, a те стават все по-голяма рядкост. Донякъде въпрос на можене да сътворяваш шедьовър след шедьовър, без да се изтъркаш от плагиатстване на самия себе си, донякъде риск как ще се приеме от масовия зрител. А съвременният такъв все по-рядко посяга към “сериозно” кино, в което не дай боже срещне огледални частички на своето Аз и го споходи онзи бурен коктейл от емоции, споменат по-горе и вземе та се разлигави, и размести така добре споените пирамидално пластове в душата си. Друго си е блокбъстърче с пуканки в ръка, удобно изтегнат на диванчето след работохоличен ден. Е аз харесвам всичко, стига да е добро по моята скала. Зависи от момента. Ако няма настройка или ме е налегнала преумора, ест. не става и дума за брутални филми.

Алмодовар ме изненада. Определено. Всъщност, тайно се надявах да не ме разочарова и лиши от любимия кактейл. Изпих го :). Чудесен е… Филмът. Много по-топъл и човешки от останалите. Нямаше арт-странностите на погледа в предишните и точно заради това страшно ми допадна. Отново ярки цветове и красиви кадри. Пенелопе Круз, не случайно любимка на Алмодовар, се справя великолепно в ролята на силна и чувствителна жена. След “Не мърдай”, където я гледах преди 2 години реших, че никоя роля не би и се опряла. В ролята на Раймунда тя е чувственна и нежна физически, не предполагаща трезва решимост в сложни и трудни моменти, в които много биха се сринали, което пък в никакъв случай не я прави безчувственна в моменти, които докосват дълбоко душата – винаги болезнено. И точно в това е силата на образа и. Няколко поколения жени изкупват вината си една пред друга и си прощават. Защото, за какво е всичко, ако не опазиш обичта на тези, скъпи за сърцето.

Любими моменти – пейката, графитите, Раймунда и майка и; фламенкото с вкус на сълзи изпято в ресторанта за дъщеря и, след като никой не я е чувал да пее от дете; тайното погребване на Пако на любимото му място до езерото (любимо и на майка и), след като дъщеря и го убива, в опит да се защити; момента, когато майка и решава да се грижи за болната Августина, така както се е грижила за сестра си, затваряйки кръгът на опрощаване в ролята на явяващ се “дух” с недовършена мисия.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*