Кои сме и къде сме

Когато бях малка (около 5годишна) не можех да заспивам с часове. Лежах в тъмното тревожейки се, че утре ако умра, ще ме затрупат и ще остана в затвор под земята без светлина и въздух, и това ме ужасяваше. Растях като аутсайдер, задавайки си твърде много въпроси, на които трудно намирах отговор из дебрите на езотериката. Усещах, че всяко същество има мисия, иначе защо сме така несъвършенни човеците, в свят на съвършенни живи организми, живеещи в пълен синхрон с природата. Интернет нямаше, а много книги бяха апокрифни. Помня и един тъмен период, в който самосъжалението и самотата ме владееха до болка. След което последва страха, че ако утре нишката живот свърши, няма да има нищо след мен, което да си е струвало да оставя. И ще си отида без следа. Но помня и най-обсебващите вниманието моменти, когато създавах и усещах удоволствие – рисунки, поезия, дрехи, записвах мисли или фантазирах бъдеще… всяка изчетена книга бе цветен филм в главата ми. Между редовете търсех ли търсех отговорите. Но те идваха бавно и объркано за мен, трудно разчитащи се и с мъка получавани. Костваха много време, усилия и безумни емоции, но бяха двигателя, който пробуди сглобяването на пъзъла “Коя съм Аз”. И ако преди, обръщайки се боязливо назад виждах само сянката си, сега с усмивка виждам човешко същество, което няма да спре, докато не се добере до отговора.

 

Chat of the day: „Да развиеш умението да бъдеш тотален, откликвайки на това, което идва, по начина по който идва, е един от най-големите дарове, които може да си дадеш. Правейки нещата стъпка по стъпка, отдавайки цялото си внимание и енергия на всяка от тях, може да ти донесе чудесна нова жизненост и творчество във всичко, което правиш.“   Ошо

Key moments:  осъзната благодарност за всичко, което ти се случва и всеки нов урок, който те приближава все повече към отговора

Refrain: Giorgia – E L Amore Che Conta

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*