От към радиото

Влизам и си събувам обувките. Забравила съм радиото на програма Хоризонт. Тече интервю във връзка с фото-изложба. Не зная името на фотографа – професионалист и преподавател, но до мен достигаха горе-долу следните думи, докато се преобличах в нещо по-удобно:

 “… Фотографията не бива да е сдъвкана. Тя е импулсивна илюстрация на вътрешния свят на фотографа. Той снима със сърцето си или с разумът. Апаратът е просто техника. Във всеки кадър, независимо какво е вложил фотографа, можем да видим различни неща, които да ни грабнат и те да нямат нищо общо с фотографската идея. Във всяка изложба има 5 кадъра, които са акцент – най-силните. Останалите са “пълнеж”, но ги слагаме за да има за всеки по нещо. И измежду “пълнежа”, други да открият своите 5. Години са нужни, за да изградим свой стил, да изострим “погледът” до степен “да виждаме диаманти там, където другите виждат камъни”.

Тези последните думи съм ги чувала и друг път, но през главата ми е минавала бързо мисълта, че са доста надменни и високопарни… но едва след някакви си 8 месеца зад апарата съм почти съгласна с тях. Почивните дни пусках компа, колкото да преточа 2-те пълни 2GB карти. Е, не застигнах Джеф Аскот;), дори не го доближих… камо ли подло да го изплагиатствам. Това последното не го мога. Обаче вложих всичко от себе си;), натурална светлина без грам светкавица и много, много емоции за мен… так-тик, так-тик…

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*