Фотографскo-сватбени емоции (25.11.2006)

    

Направо да протегнеш пръстче и тайничко да забършеш онова висящо парченце, което а-ха да падне от 2-рия етаж на статива… най-вкусната сватбена торта е тази, ядена с пръсти;)… ммммм

Ама сватбите определено не са ми мания хехе, така че фотографията е акцентът в заглавието;). Какво да се прави … около мен волни бохеми все, ама човек и добре да живее, ииии някой ден скрепява по-ячко връзката с човека до него. Така и така си се погаждат от толкова години… защо пък не:). После и детенце идва по редът си. Досега бях ходила само на една сватба на близка приятелка преди няколко години, но имам странното усещане, че от тук нататък ще са по-начесто живот и здраве. Сиреч … Джеф, внимавай брато… хехехех. Аре стига майтап. Сега по сериозно:D.

Омъжихме сестрата на моя приятел. Бивша колежка и много, много обичан от мен човек. “Младите” сами си организираха сватбата, та ни спестиха типичните истерии от роднините. Дори имаха препоръчан профи фотограф, чието име се опитвах да изкопча над седмица. Така де, да проуча конкуренцията хахах. Обаче бъдещата булка, ми даде само кратко CV – “не му знам името, препоръчаха го, много добър, голям майтапчия и хахо, снима голи мацки” – БЛЯХ! От 2 седмици “лъсках и смазвах” щрака и стъкларията за съдбовния ден! Правих си масаж на пръстите, капах си капки в очите, минах покрай църквата няколко пъти (случайно де)… ще му кажа аз! И така съдбовния ден настъпи. Ръката ми бе по стабилна от презокеански лайнер по вода тепсия и окото ми не трепваше! хехех, всъщност грам не ми дремеше. Абе дремеше ми, ама мъъъъъничко. Бях супер спокойна, виках си – ще си щракам, пък квото ми дойде отвътре… нали профито е там.

Така де, бях спокойна до момента, в който не открих точно преди тръгване за към булката (щях да снимам папарашки приготовленията), че батериите са на нула! Въобще не разбрах какво е станало. Отдавна бяха приготвени и заредени, как така и защо са празни не ми го побра главата. Но както казва Цвети “това само аз го мога”. Палим колата и в 8 сутринта (сватбата бе дневна) юруш към Хит в Люлин. От там ГАЗ по Сливница с мощно ръмжене на Фордито и в 9 без 15 успешно забихме копита с изцвилване на В. Търново. През цялото време си виках… изспуснахме я, сигурно са я “краднали” вече булката. Влетявам в апартамента и успокоена виждам, че са се мъчили над 2 часа в/у дългата и коса и гримьорката я бе подхванала сега, а шофьора от Формула 1 нахълта в банята, докато не е настанала лудница. Грабвам щрака и отивам да се пречкам из краката на булка, фризьорка, гримьорка и кума. Ако знаех, колко заплахи за убийство ще получа, Алианц Животозастраховане ме печелеше отмах без да се напъва. Но булката буквално бе претърпяла невероятна метаморфоза, почти довела ме до сълзи на възхищение и аз щраках в захлас. Друго си е да полираш вещо самороден диамант… чуваме позвъняване на вратата.

Няма кой да отвори и ми казват да тичам и “да не я давам лесно”. Ох леле, преглъщам и отварям, очаквайки цялото роднинско войнство на вратата, въоръжени до зъби. Обаче не. Насреща ми стоеше сам самичко олицетворението на един “съвсем обикновен човек в разцвета на силите си”. Не, не беше Карлсон. Една безкрайна секунда примигна недоумяващо и тогава мъжът проговори: “от електроразпределение съм, за изравняване на сметките”. Очите ми стават палачинки и накланяйки глава казвам “МОЛЯ?!… един момент!”. Търча до стаята и казвам – Електроразпределение! Майката на булката отсича – “ГЛУПОСТИ! Платила съм си всичко!”. Кумата разпалено – “Сега ще го пребия, къде е?”. Връщам се на бегом, човека влязъл във фоайето и умира от смях. Чак сега виждам, че държи щрак в ръка. Боже това е оня откачен фотограф, ама никой не ми каза, че е безобразен зевзек! А аз за пореден път си доказвам, че съм наивен заплес от класа! Не бях пила и кафе в сутрешната истерия:(.

Прибирам моя апарат, а той до стаята за разузнаване. Вижда хаоса и тактично се отдръпва с думите – “ще оставя булката да се доприготви”, аз промълвявам зад гърбът му – “аз вече я подготвих за обектива, под заплаха от смъртно наказание”;). И след това се позвъни отново и лентата сякаш препусна пред очите ми до размер на 8 милиметрова. Влетяват роднини, младоженец… булка се появява, възхитени възгласи се дочуват, профи фотографа дирижира парада “моля, подредете се за снимка”. Действието се развива в хола и всекидневната. На заден фон моя човек се изнизва от банята и беж по коридора по халат, стряскайки кумата, коафьорката и гримьорката. Причина номер едно да имаш бърз щрак и обектив – папарашките кадри;). Аз дебна из засада да докопам някой кадър “зад кадър”, неподредено;)… така го обичам, да хвана в крачка момента. По едно време ми писва да се пречкам из краката на профито и се оттеглям благородно. Помотвам се разсеяно и се изнизвам към кухнята, не обичам стълпотворението, а и толкова непознати хора. Моя човек гледам и той се скатал там. Казва ми ухилен – “Сега ще те запозная с фотографа, съученик ми е от 32-ро, Деси се казва”. А така! Идва и въпросния съученик от електрото;)… “ти ли си приятелката:), заради твоя поглед на вратата си струва човек да снима”… от този момент, та до края на сватбата като се сетим за това прихваме и се заканих, че ще му го върна. А той се оказа профи-завзек. Точно в стилът на баща ми. Не подбира и кара направо. Всъщност апарата, усмивката, вярата в доброто, и силата на желанията, идващи от сърцето са го извадили от свитоста и срамежливостта. Нещо подобно се случи и с мен. Вече съм убедена, че фотографията е диагноза. Светът се завърта около твоята призма, настройваща се с години да вижда невидимото. И ето краставите магарета се намират;))). Ако видео-камерата ни е заснела как се надстрелвахме;)… шегувам се. Нямаше грам съперничество, дори Деси ме изчакваше, ако случайно попадах в полезрението на неговия кадър. А и беше от моя отбор, но летна (ZX, обаче М, 30 или 60, или пък 7…. не помня) + тамронски обектив с варио. Снима активно от 6 години и фотографията става любовта на живота му и професия, въпреки завършената икономика с отличен успех. Преди няколко месеца Бони му продал istD, точно този модел, дето ме изкуши преди близо месец. Канил го е да публикува кадри, но не му остава време за сканиране и обработка, остави настрана, че компютър почти не ползва:). Затова пък го канят да снима у нас и зад граница, известни и неизвестни хора, дори в проекта за мечките в Белица е участвал. Обеща да покаже кадри… каталози със снимки. Защото не съм виждала нищо негово, а бройката “случайни и красиви жени с излъчване” дето е снимал поне на мен ми се стори разбиваща. Любопитство братче… но пък го изненадах с моите “твърди” обективи на по 20-ина годинки;). Странно, но има и такъв филм.

В ритуалната зала пък Деси нацели колежка с по-дълъг стаж от него, сигурно известна в средите фотограф, която се бореше с новозакупения K100D и яка светкавица. Поборихме се малко с настройките, но все нещо не се получаваше като хората, а тя бе и с китовия – едно към едно с моя. Кадрите излизаха ужасни поне за мен. Питах я с какво е снимала досега, че не е изчакала новия модел K10D или да си вземе istD. Изумях като каза “ами аз имам Canon 20D, но pentax ми е слабост”. Не, фотографията наистина е диагноза. Деси до мен и казва – “виж тя с какво снима – твърд светъл pentacon без грам светкавица”. Жената ме пита ама как така и тук е любимия ми момент;). Само казвам – сега ще покажа. Тя стоеше точно до прозореца – перфектно, а иначе светлината навътре бе изкуственна жълта и доста смръчкана. Отстрелях и показах:). Дори и на 1.7, обективчето за 40EUR се справи чудесно. В един момент се оказа, че покрай фотографските неволи сме забравили да снимаме младоженците. Добре, че течеше баналното приветствие. И това се случваше доста често по-нататък щом присядваше за малко между снимките и се разговаряхме. С него е много лек разговора, обикновенно се заливаш от смях на 3-тото изречение, такива култови изпълнения от рода – мутряшка сватба, той сменя 3-та лента и младоженеца го кани да заснеме няколко кадъра с роднини, като го пита на коя лента е. А Деси му казва да е спокоен, че има достатъчно кадри, предните ленти са били BW арт нали, то сега е модерно… но ето сега вече е заредил цветно филмче… онзи сменя няколко цвята, оставен да се пържи за 5мин. Обаче как да му се разсърдиш на този обезоражаващ детски поглед и прямост;). Външните снимки бяха на полянката след подписите. “Заповядайте в моето студио им каза;)”. А почвата бе мека и като постоиш известно време на едно място, се получава яко закотвяне. Накрая измъкнаха булката с помощ;). Имаше и малко сладка постановка в стил “Ромео и Жулиета”. Готино се получи, щото пък аз щраках фотографа и младоженците за отмъщение.

След гражданското имахме час-два за убиване и се завряхме в японския. Там пихме страхотно кафе и халогенките по тавана ме предизвикаха да покажа на шпецо, какво е боке с тоз стар обектив;). За църквата имах най-много опасения. Освен това въпреки издишането на въздух, ръката трепереше. Статив не взех заради свободата да се движиш. И тогава предадох щрака в ръцете на моя човек, по едно време сменяхме батерии, а пък видео-камерата бе включена в контакта. Попа караше по “кратката”, което ще рече час. И се наложи да развеселяваме от разстояние младоженците, защото на моменти умората почна да личи. Безмилостно, а… плезене, помахване, “ушички”. Много беше забавно, направо бях глуха за попската реч. Електро-профито се позавираше в лицата им, огрени от свещите, а аз реших да се оттегля. В ресторанта вече бях уморена и въобще отказах да снимам. На сила хубост не става. Не бяхме много хора, а ресторанта се намираше на Бигла, компактен, уютен с камина в тих квартал. Малко трудно го намерихме дори с gps, но какво да се прави. А и цял късмет бе паркирането. Оловната лимузина Volvo стовари младоженците отпред и потегли. От там нататък – на сватба, като на сватба. Повеселихме се няколко часа, похапнахме, пийнахме, ядохме торта;)… о какво ядене на торта падна накрая – на тревната площ, на тръгване пред ресторанта. Мъжете приседнаха и полегнаха, и като я почнаха с ръце хехеее, добре че имаше 3-4 кадъра на лентата.

Хубаво беше, всички много доволни. В щрака бях забравила няколко кадъра от есента и Деси ги откри преглеждайки сватбените. И на него този сезон бе любим. И точно моите акценти му харесаха:). Аз доволна. Чакаме снимки. хахаха Така де, тоя път и аз чакам снимки. Двойката в черно и бяло изглеждаше страхотно на дансинга. Много им се радвах. Пожелавам им тази енергия, която излъчваха да се съхрани през годините. И сега се сещам за една песничка, дето ми е слабост от както излезе – “Моят ден”… ето така ще кръстя серията ми от кадри от дата 25.11.2006г.

Моят ден е на лицето ти,
моят ден лежи във твоята стая.
Моят ден е до ръцете ти,
моят ден е това, което не зная.

Моят ден е за морето вътре в мен,
за произхода на този вятър.
Моят ден е също топъл и студен
с вкус на мляко са минутите в моя ден.

Моят ден е във вълните ти,
моят ден е сянка в твоето рамо.
Моят ден е във лъчите ти,
моят ден е във очите ти само.

Моят ден е за морето вътре в мен,
за произхода на този вятър.
Моят ден е също топъл и студен
с вкус на мляко са минутите в моя ден.

Когато спиш, светът мълчи малко отстрани…
Когато спиш, минутите спират във мен…

Моят ден е за морето вътре в мен,
за произхода на този вятър.
Моят ден е също топъл и студен
с вкус на мляко са минутите в моя ден.

2 Comments

  1. Наталия

    Toku 6to popadnah na tozi sait i mnogo se zabavlqvah dokato 4etoh ,poznavaiki Desi vednaga sled redovete 4e e elektrorto se setih 4e e toi, prosto e unikalen s lafovete i 6egite koito puska.A i bez da razbiram ot fotografiq mislq 4e e 4ovek koito moje da ulovi momentite mnogo dobre ,a i da predrazpoloji 4oveka ,koito snima.

    Az se zapoznah s nego kogato bqh na 20 ,snima6e ni album na klasa, posle me snima na svatbata, posle mi pravi sesia na moreto, ve4e dva puti e pravil sesia i na deteto mi, kogato be6e na 1 i polovina i posle na 3, snimkite sa strahotni, kato se ima v predvid 4e edno malko dete ne moje da stoi mirno i da pozira, prosto s dve dumi, neveroqten e, a da ne govorime za izjivqvaneto i smeha prez vremeto na vsi4ki snimki.Jelaia na vsi4ki pove4e usmivki i hubavi migove.
    Natalia

  2. Eti

    :) така си е, Деси е от хората които го могат. Просто им идва отвътре, бързо скъсява разстояние… всъщност направо го стопява при комуникация. На сватбата толкова истории разказа, че го избъзиках да почне да пише мемоари:). Ей в такива ръце си струва някой меценат да налее “малко пари” и да му гледа сеира. Понеже юли ме чака 2-ра фото-сватба на моя много близка приятелка се замислих, че всъщност Деси е човека, който бих наела и за моята:).

    б.т.в. Завиждам ти за фото-сесията на морето;). А иначе деца се снимат лесно. Аз обожавам. Само добра техника и време да имаш:).

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*