12 moons

Sunday, 16.15 o’clock…tik-tak…

Събота … събуждам се в просъница пред монитора… филмът е свършил отдавна. Мия зъбки и лице в някакво блуждаещо състояние. Леко залитайки се връщам обратно … към сънят. Точно преди да се шмугна под завивките периферното ми зрение регистрира липсата на светлинка в отсрещния блок… пак съм била рекорда. В полусънно състояние посягам към mp3-ката и зареждам Гарбарек… brother wind march…първите акорди ме понасят в състояние малко преди да се унеса… нещо подобно на алфа-ниво, тялото се отпуска напълно и изплува образ… тик-так… смрачава се, движа се през парка, боса, облечена с черна ленена туника, извезана с златна нишка, докосвам дърветата с върха на пръстите, усещам хладната трева под ходилата, тя тихо се изправя след стъпките… тик-так…psalm … слизам по алеята от балчишки камък към морето, усещам релефната студенина и песъчинките, околния пейзаж е в дефокус, лека и безплътна, слизам по стълбите към плажа… тик-так… twelve moons…по пясъка са само моите стъпки, пусто е, луната осветява пясъка и вълните разбиващи се в брега с пяна, смарагдово небе над главата ми, чувам вятъра, вдишвам морето, солени капчици полепващи по кожата… вървя към буната, изкачвам грубите камъни, не усещам болка, стената е около 2м., но няколко камъка ми помагат да се изкача и седна на нея, ширина една педя, обгръщам колената… виждам целия залив отляво напомнящ раковина, отдясно е пустата крайморска алея  на Евксиновград, в далечината се виждат светлините на града… пред мен е само морето и лунната пътека, затварям очи и се оставям да ме погълне музиката, примесена с прибоя, почти не усещам дишането си, нито тялото…тик-так… тик-так… часът е 13:13…  сънувам…

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*