One for All and All for Love

Реших, че в името на Ал Ди няма да отида на концерта на Браян Адамс. А пък тия дни нещо са ме налегнали песимистични мисли и вместо да дращя отчаяни глупотевини в блог-а, ще дам клавиатурата на Цветката, която ще пише от името на 3-ма;)… и понеже на Светло му се изчерпа де що речников запас имаше по темата сутринта на ICQ (повярвайте, запасът му е завиден), оставям тази емоционално-отговорна работа на Цвети:). Моля осветление!: 

Концерта на Браян Адамс, черешката върху концертната торта за тази година.
Почти всеки е обичал с песните му истински жена, бил е един за всички и всички за любовта и е молил за прошка.
Но в кръвта му има и рок и това го прави 18-годишен докато умре.

Още като обявиха, че ще идва в София бях сигурна че ще съм там.
Първото хубаво нещо беше, че до деня на концерта не беше обявена подгряваща група. Нямаше подгряваща група. Аз това с подгряващите не го разбирам, какво да ме подгряват?! Само като излезе човека, който съм отишла да видя и веднага се подгрявам, загрявам, даже прегрявам.

Та тук еуфорията ни блъсна челно, тъй като никакви други елементи не ни разсеяха, а направо се появи Браян Адамс и започна да свири и пее. Концерта започна в 20,25. Още на първата песен малко не повярва, когато чу публиката да пее и на припева ни пусна сами, и учудващо за него се справихме.
След края на първата или втората песен (малко ми се губи последователността), ни се представи :) “Казвам се Браян Адамс и това е първото ми посещение в България. Тази вечер ще чуете песни, които знаете много добре и такива, които може би не сте чували, но моля ви останете до края на концерта, защото иначе ще е много неловко за мен.”
Шегуваше се човека, как ще си тръгнем преди края!!! “Това ще е A Night To Remember” и продължи с песента “Let’s Make A Night To Remember”.

И се започна … не бяхме много напред, но си имах коридорче и го виждах добре, а и екраните от двете страни на сцената бяха впечатляващо добри и без затруднения можеше да се гледа и на тях.

Не стоя само отпред централно, почти на всяка песен заставаше за по минутка на някоя от двете платформи в ляво или в дясно на сцената, за да има контакт и с публиката, която беше седнала. Тичаха заедно с другия китарист Кийт Скот от единия край до другия без разтегливи паузи между песните.

На Heaven публиката започна да пее преди него. Много се радваше и ни оставяше да пеем сами и дори обръщаше микрофона към нас.

Обяви че по традиция на всеки от концертите си кани някой от публиката на сцената да пее с него. Следващата песен щеше да бъде Baby When You’re Gone. Каза който знае текста да си вдигне ръката. Народа отпред пощуря. Той избира, гледа, избира и накрая избра едно дългокосо момиче – Мария от София. Качиха я на сцената, дадоха й микрофон, попита я как се казва, какво прави, оказа се че тя е студентка и преводачка. Попита я може ли да пее – Да, А знае ли текста – Да, но ако го имал напечатан можел да й го даде – започна да се разлепя нашето момиче. Попита я нервна ли е, тя каза малко, въпреки че й личеше че е много развълнувана. Попита я как се казва на български нервен, но тя го разбра чак на 3 път и му каза, като допълни “I’m not нервна”. Започнаха да пеят заедно, като той през цялото време беше обърнат към нея. Публиката щурееше сякаш всеки един от нас е част от Мария и се намира на сцената до Браян Адамс. Свърши песента и настанаха прегръдки, целувки, висене на шията му. Благодари й за добрата работа и я попита къде са приятелите й. Тя започна да ги посочва и да им казва имената, а той през това време повтаряще – “само двама?… само трима? … четирима?” … Обяви че й дава 60 тениски, да ги подари на приятелите си.

Концерта продължи още по-задушевно, вече бяхме първи приятелчета с Браян. На една от песните слезе от сцената и отиде да пее до загражденията при публиката, покачи се на загражденията, публиката го докосваше, снимаше отблизо, поздравяваше, прегръщаше… пак настана голяма истерия … по едно време взе фотоапарата на някои, снима се с него и го върна. Вече абсолютно всички го обичахме, не остана непокорен зрител от него. Уважението и любовта която той демонстрираше към нас беше несравнима като преживяване. На нито един концерт (Peter Gabriel, Sting, Depech Mode, Eric Clapton, Simply Red) на който съм ходила до сега, изпълнителя не е общувал по такъв начин с публиката и не се раздаде толкова искрено. Затова нямаше как да не повярваме като ни пееше You’ll always have the best of me…

Някъде към 21,50 изпя последната си песен, представи всички с които свири. Благодари на всички от екипа си, защото това бе последния им концерт за турнето за тази година. Благодари и на нас и каза: “You are Fucking Great Audience.” След което излязоха от сцената. Публиката естествено не се предаде, викове, ръкопляскания … и те се върнаха пак. Не си спомням колко песни изсвириха, може би 2 и пак си тръгнаха.

Ноооо публиката….ах, публиката… наду още децибелите от ръкопляскане, викане, свиркане и… пак спечели. Този път Браян Адамс излезе сам с една китара и бутилка минерална вода. Попита “винаги ли е така в България” и че “трява да каже на приятелите си да дойдат и те”. Изпя ни сам още 3 или 4 песни, след края питаше “да си ходя ли”… публиката ревваше Неееее и той продължаваше, отпийвайки от водата. Личеше че пее специално за нас, че не му се тръгва, пленен от нашите емоции.
Край трябваше да има и той настъпи май в 22,30, пожела ни Весела Коледа и изчезна.

Всичко което направи тази вечер, го направи за нас, а ние го почувствахме в сърцата си, където той вече има запазено място.

One Comment

  1. Eti

    Брех Цветка! Наистина съм без думи… аз съм ходила на Seal, Eros и Al Di повече от вас, вярно е че навсякъде изпълнителите не вярваха на очите и ушите си, каква публика ги посреща. Едни обещаваха да дойдат пак в най-скоро време, други бяха идвали няколко пъти, именно заради тази публика:))). Вярно е, че там ставаме “други”… по-скоро остава нашата същина – чиста, емоционално-неподправена и точно това е пленило Браян. Усетил тази помитаща енергия просто не е устоял:) да се раздава – още и още. Какво е твореца, независимо на колко години е, ако не е споделил себе си:). И му се е върнало – двойно!

    Радвам се за прекрасното преживяване. И думите ти ме развълнуваха много:).

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*