Цари Мали Град

Траки, Римляни, Християни, Старгейт и една разсеяна пеперуда, която не подозира за Ефектът + щипка езотерика

Не успях да посетя крепостта в деня на официалното откриване, така че пропуснах възстановката на бойни действия, със съответните костюми… може би за добро. Седмица по-късно крепостта си е все още там и след 17ч. е доста спокойно през уикенда. Работното време в летните месеци е плаващо. Остъкления асансьор ме свали в 19ч., на 2мин. от откритото кафене с прекрасна панорамна гледка и свеж въздух.

Имах вътрешното желание да видя и усетя мястото, макар да не очаквах да открия нещо по-различно от посетените вече средновековни крепости. Дори не знаех, какво търся. Крепостта е малка, поддържана няколко века в древността върху хълма Свети Спас. Гледката е прекрасна за тези, които обичат височините. Европейският проект е помогнал от оскъдните останки да бъде съграден чудесен комплекс и атракция за малки и големи зад самата крепост, наречен от мен Старгейт – въжения мост и детските катерушки. Така и малкото приятно село се е оживило.

Повечето хора знаят, че светилища, храмове и крепости не се строят на случайни места. От как човек съществува, това е така. Няма да разказвам историята на мястото, пресечна точка на траки (пазители на древни знания, дошли от още по-древна култура, създадена в зората на човечеството), римляни и християни. На официалният сайт на Цари Мали Град има подробна информация, а който търси ще го намери – в крепостта или от други източници. Аз открих, каквото не очаквах. Осъзнах, че преките и косвени участници в проекта са имали доста разчупен поглед върху историческите факти, както и върху визията, как да се изгради комплекса. Наблюдателят е пътуващ през времето.  А това усещане се засилва още повече при прехода през въжения Старгейт. Изминах го два пъти, за да запазя емоцията и динамиката от преживяното. Беше забавно да осъзная, как балансът и спокойствието ме движи непоклатимо в средата на моста и как всяка намеса на забавляващи се, залитащи и подскачащи хора те изкарва от това състояние, и ти пристъпваш като моряк на пaлуба, подхвърляна от ветровете без контрол. И всяка дървена “порта”, дава секунда покой и сигурност, след което усещането се рестартира отново и отново. Детската площадка ме очарова с дизайна. Сякаш се движех из въжени  макети на галактики. Свежата трева наоколо сама подкани босите крака за отмора.

Препоръчвам горещо мястото. Всеки би намерил нещо за себе си – отдих в зона на безвремие, далеч от шума на града, знания и забавление.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*