© 2014 . All rights reserved.

Копривщенско лято (I част)

Някои срещи са предопределени… като любовта. Почти като дежа-вю, когато ти се случи. Така беше с мен и Копривщица. Минавала бях оттам за кратка почивка и вкусно хапване, но усещане за място нямах. Изградих го години по-късно, когато сестра  ми един ден каза “Хайде с нас на почивка“. Бях в период на промяна в живота си и голяма вътрешна трансформация. Осъзнато търсех сама да се справям със ситуации, задачи, да преодолявам страхове и да се грижа като майка за детето в мен.  Бях се отдала на практики за изцеляване на духа, балансиране и събиране на лична сила.  За пръв път в живота си нямах нужда от никой, а от усамотение и покой. И поканата бе приета като чудесно стечение на обстоятелствата.

Връзката ми с Копривщица започна през 2013г.  Стаята в хотел Астра бе жълта и слънчева, дървото поглъщаше светлината и излъчваше уют и обещание за комфортен престой. Сякаш хазяите знаеха, че нямам нужда от хладилник и климатик, а наличието на телевизор след 10 години прекратяване на връзката ми с тази медия, не обещаваше да се изкуша и да го пусна точно сега. С мен бе компютъра, за да имам под ръка достъп до информация (отзиви за екопътеки и интересни места в града), книги за четене и ако ме споходи желание за киномания без време. Семпла баня и топла вода. Чистичко. На вторият етаж има тераса, а на първият веранда и градина с масички и столчета върху жив зелен килим, по който следващите дни щях да се разтапям от кеф да ходя боса, заедно с моята малка племенничка. Първият път, когато се настаних в Астра, имаше конно състезание и жокеите по цял ден минаваха като на парад покрай хотела, който се намира на основното шосе, пресичащо по дължина града.

Хазяйките правеха вкусна закуска по желание, която може да хапнеш в градината или вътре в битова закрита беседка, където беше и кухнята. Домашно кисело мляко и ароматно сладко, палачинки, жълти като слънце от хубавите яйца, мекички като душички или пържени филийки, сок от арония и черно кафе. Харесваше ми рано сутрин да закусвам отвън, на слънчице. Наспивах се лесно, а лягах късно. Имаше къде да релаксирам, къде да наблюдавам звездите вечер, къде да отморя и заредя тялото, и къде да предизвикам себе си. Какво повече ми е нужно за тези 7 дена, в края на които се очакваше и глъчката на петъчния пазар, за който ми бе любопитно дали ще има автентични български продукти. В традиция за посещаване се превърнаха магазинчетата на града, в които влизаш като в пещерата на Аладин и изпод хилядите сувенири може да попаднеш на твоето ценно съкровище – нещо ръчно изработено, което да отнесеш за спомен. А сладкарничката в центъра ни стана любимо място за сладки изкушения. Единственият проблем е, че зареждат веднъж седмично лакомства и витринките бързо се изпразват. В Копривщица открихме как да си бутилираш лятото в планината – в малки стъклени бурканчета с аромат на горски ягоди, малини и боровинки, чийто дъхав аромат през зимата ще извиква ярки, цветни спомени с усмивка и копнеж да се върнеш отново там.

Не се съобразявах с никой, освен себе си. И точно в такова идеално стечение на обстоятелствата се иска едно единствено условие – да знаеш, какво искаш да правиш през тези дни. И аз правих всичко, което ми идеше от вътре без да се съпротивлявам. Дните ми бяха уплътнени без грам от напрежение или в състезание с времето. Изследване на планината (част II-ра), опознаване на кулинарните изкушения, хората и занаятите, старите автентични улички и архитектура, фестивални дни. Откакто фотографията стана мое изразно средство, обичам да запечатвам хората, които работят със сърце. Така 2013г. влязох в дърводелското ателие на ъгъла до моста “Първата пушка” и си излязох оттам с кадри и двойка дървени пернати – символ на Мъдрост и Благополучие. А през 2014г. послушах фолклорни песни по време на фестивалните дни “С Копривщица в сърцето”.

Старите градове са неизчерпаем източник на кадри, наречени от мен “красиви картички без време”. Един от най-приятните начини да релаксираш фотографски, изследвайки душата на града е да запечаташ детайли и спомени през сърцето и обектива. В архитектурно отношение предизвикателствата са на всяка крачка – храмове, стари къщи, обковани с дърво, порти, ковано желязо, стенописи, каменни улички, стесняващи се на места до стръмна пътечка за един човек.

Kопривщица е била център на българщината, подхранвана от неколцина будни българи, съсредоточени тук за пример и вдъхновение на цяла България. Търговци и просветители, жадни за знания и предизвикателства, но най-вече радетели на града, които са дарявали с широко сърце, тъй щото градът да има всички предпоставки за подем и развитие на просвета, търговия и занаяти. Няма да изреждам кои са те, всеки който пожелае може да попълни запаса от знания и да се вдъхнови от тези смели люде, повечето от които са били и част от революционните комитети.

Градът привлича много туристи, основно французи и българи. За всеки има по нещо, заради което си струва да се качиш на автобуса, влака или автомобила и да се потопиш в едно пътуване през времето, да подишаш чист въздух, послушаш щурците, а вечер под свода небесен, да броиш падащите звезди на фона на млечния път.

 

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*