Waking Life (2001)

Waking Life попадна в ръцете ми благодарение на Цвети, както повечето странни и разбиващи филми, които гледам напоследък… и за този не сгреши. “Осъзнат Живот”  е може би най-синтезираната и богата версия на Въпросите дето си задаваме, от онези странните, дето наричаме Философия – е или не е, незнам, но странната анимация, изливаше пред очите ми теории, които дремят и в мен – живота, съществуването, смисъла, любовта, прогреса, Ние… сънища в съня… филма го гледах преди месец и както казва Ирка, беше нужно думите и впечатлението да отлежи в мен, да осъзная думите и реакцията ми… четох още веднъж субтитрите без филма… едвам смогвах да ги изчета докато гледах, като дъжд бяха… ще си запазя тук една от любимите теории, твърде близка до моя закон за “Сродните души”…

“Задачата е да се освободим от негативното,
което в действителност е нашето собствено желание за нищо.
И веднъж казвайки “Да” на моментът, съгласието е заразно.
То се втурва във верига от съгласия, която не познава граница.
Да кажеш “Да” на един момент…
е да кажеш “Да” на цялото съществуване.
Главният герой е това, което може да наречеш “съзнание.”
То е съвършено познаване, то е възможността да изобразяваш.
През историята са правени опити…
да се ограничат тези усещания, които се случват на самата граница…
когато съзнанието е лесно наранимо.
Но аз си мисля, че ние сме във един много важен миг в историята.
Тези моменти, които може да наречеш крайни,
преградни или усещания от граничната зона…
всъщност сега стават нормата.
Тези многостранностти, особености и различия…
които изключително са затруднили старото съзнание…
навлизат в тяхната истинска същност,
вкусвайки и чувствайки своята неповторимост.
Някой би могъл да пробие това общо нещо…
което ги държи заедно.
Така, че главният герой, е това ново съзнание,
по-велико съзнание.
Съзнание, което предстои да бъде.
И когато навлезем в това състояние,
можем да видим вродената субективност,
вродената хармоничност на индивидуалността,
неповторимостта на това, което е съзнанието,
когато то се разтвори за необятна обективност.
Така, че историята вече е история на Вселената.
Моментът не е отминаващо, празно, нищо … все още.
И това е начинът по който тези тайни пробиви се случват.
Да, той е празен с такава пълнота…
че великият момент, великият живот на Вселената…
пулсира в него.
И всеки един, всеки обект, всяко място, всяко действие…
оставя следа.
И тази история е в единствено число.
Но в действителност, е история след история.”

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*