Вокзал для двоих

   Гара за двама

Не, това не е онзи известен руски филм за любовта с Гурченко и Михалков, сниман 25 години назад, макар сядайки в тези тъмно зелени купета на 2-ра класа да губиш усещане за годината. Всъщност филмът беше много хубав. А любовта наистина може да връхлети 2-ма абсолютно непознати, дори на гара…

И така… планираше се тази руска кръчма има-няма от месец:). Светло много държеше да ни заведе там, а и се бях наслушала на “геройства”. Освен това ми омръзна да купувам пелмени – къде руски, къде не съвсем и да не ми харесват. Т.к. ценовата категория е над средната, надявах се да са ръчно правени и пресни. Изкушения в предварителното меню имаше достатъчно. Цветката запази места през седмицата. (все пак това е вагонче с 4 символични купета – събира 30-ина места) Като никога се появихме навреме – събота, 19 часа. Дори повисяхме пред плъзгащите се врати на вагона на свеж въздух, докато моя човек си допуши цигарата. Барманът-сервитьор приятелски излезе да ни уведоми, че вече ни чакат. Щрака бе у мен, но не знам защо не снимах входа. Всъщност въобще си нямах на идея, колко малко и уютно местенце е. Инициативата е на 2 български актриси. Намърдахме се на местата, шегувайки се “билетите моля”. Май дори и 5 мин. не изтекоха и щрака бе в ръцете ми:). Та това си бе безобразно автентичен вагон с места, руски настолни лампи с класически абажур, запазени бяха рамките на прозорците, в които оригинално бяха наместени типично руски кадри в зеленикав оттенък. Точно по това зелено си умирам. Дори багажното над местата бе пълно с китара, шапка и кутия… грабнаха ме солничките с форма на ел. крушки.

 

След като залъгах фотографския глад се заехме с менюто (и Светло сподели как го хваща яд за концерта на B. Адамс, като ме гледа да снимам без светкавица в тая тъмница;). Малко, но добре подбрани ястия. Класическа руска кухня – борш (не вървеше за вечер), гъбена салата с боровинки, сибирски пелмени (които се оказаха супер вкусни, опъна ни се чак 3-тата порция), бьофстроганов(мммм), рулца от бяла риба със сьомга(мммм), блини (катми) със сьомга и масло, картофи по руски, сельодка под шуба (страхотна салата, която правим във Варна с пушена риба, варени картофи, червено цвекло, сос и настъргано варено яйце, да не говорим колко водка изпива). Като споменах водка… за ценителите водката има само един произход и производител – московския завод Кристал. 

 

Доволно заситени и приятно развеселени, улисани в шеги и закачки не сме усетили как 4 часа буквално отлетяха. Обсъждайки самовара на бара и това кой навремето е пил от такова чудо се запалихме да си поръчаме руски чай с блини (катми със сладко от сливи и сметана) и пирог с малини. И тук ни изненадаха с руски черен чай в подстаканчики (кована метална стойка за чаша с дръжка, в която се поставя чаша от йенско стъкло).

О забравих – музиката руска и тя ест. Тиха и ненатрапчива. И там падна обсъждане кой какво има по архивите – филмова, Висоцки и нашумелите Любе. А мобилния прозвъняваше от време на време с …

“А нам все равно, а нам все равно,
Пусть боимся мы волка и сову.
Дело есть у нас – в самый жуткий час
Мы волшебную косим трын-траву.”

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*