Ден като ден

Пет часа следобед.
Тънък мирис.
На парфюм.
Чаши за чай.
В пепелника – цигара.
Дими…
Сама.

                        Е.Б.

 

13.12

8.10ч. червен пуловер, Вангелис, упойка, полегнала гледам BW кадър на TFT, стържещ звук и мирис на арсен… благодаря, в петък отново, да

9.30ч. офис, безалкохолни без етикети, сладко&солено, шумотевица, проблясва коледна елха

10.00ч. звъни мобилния, звъни… звъни отново… и пак… “обичам те” … “и аз те обичам”

11.30ч. докосвания по бузата, които не усещам, изтръпнала

12.00ч. тичам по стълбите, задъхано по коридора, нося хартия… червена роза

13.10ч. лицето ми отпуснато, чувствам, усмихвам се леко…

13.20ч. леща, панирано сирене… аромат на смляно кафе в колата

14.00ч. тичам, пръсти летят по клавишите… смях, пак звъни мобилния и пак

15.00ч. какво да сготвим в събота… кажи ми… “ще взема мандарини от пазарчето до нас” … “миди с ориз? суши?” … ти си луд… “обичам да гледам как приготвената от мен храна доставя удоволствие”… сърцето завижда мълчаливо

16.00ч. чай и капки грейпфрут

18.00ч. цветя… аромат на пепел от рози … смях и …

19.30ч. хайде да си вземем нещо за хапване… дом, лай и мъркане… сънят ме изкушава

 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*