Зимничко

Пеперудата изисква

какавиден стадий…

 

Почиствам малко бюрцето от бележки за разнообразие, та оттам изскочиха предните 2 реда, които така и не помня кога съм писала. Гледам да драсна малко тук, докат не съм си забравила паролата за админската част, няма да ми е за първи път, ама срамота. Както се видя, мога и без блог – аз доволна. Четвърти ден на хомеопатия и съм жива… все още. Без какао, кафе и шоколад, без ментов чай. Всичко това се явява антидот на магията. Пия нещо със странното съкращение CHAM.200C. Бая ръчкане падна, докат прочета инфо за него. Хомеопатията е 90% магия – 10% активни елементи (извлечени от всичко, което ни заобикаля и предизвикващо в нас огледални симптоми по метода клин-клин избива) и 90% собственния организъм (тук внимавах да не напиша оргазъм, че напоследък многу грешки). Сиреч ако понесеш първите 2-3 дена, когато разбираш какво е да си болен на квадрат, то има шанс организма да се окопити едно хубаво, да фиксира заразата и да я атакува. А ти кашляш страховито плашейки колеги и подсмърчайки кат кит (хич не ми дреме, че ходя болна на работа… аз как се заразих, от работохолици). Всъщност дреме ми до степен да не капитулирам и когато ми стане супер зле събирам партакеши и дом, скъп дом дето да се завреш на тъмно и топло. Това са обаче идилични блянове, щото наближава Коледа и слабо казано е лудница. Като добавим и ходенето на зъболекар 2 пъти седмично в тези задръствания, смог и лондонска мъгла е просто кошмар. Обаче аз силно вярвам, че ще се оправя… ей на Цвети живна. Никви широкоспектърни антибиотици – Мразя! И без това съм ги отказала преди 5 години, няма да се давам.

За Коледа вече имам виртуален списък в главата, кой с какво ще до даря. Но май ще е пак в последния момент. Просто не ми остава никакво време. Ще взема да се замисля за бъдещо виртуално пазаруване. Особенно като ми хрумне импулсивно точния дар за обичния човек. Иначе съм много щастлива. От време на време отварям раничока и се кефя на новите си поляризационни филтри на Bower и на калъвчето Lowepro за SD card и батерийки. И старичката стойка железарка чака морска Коледа 2;). И дума да не става за снимки в това време, а и аз съм някъде м/у небето и земята хахах. Дори мъглата гледах със завист. Пфу…

4 Comments

  1. ad_chaos

    Намерих една правописна грешка…ама тя е от невнимание, тъй че няма да й обръщам Фнимание….по-скоро за мъглата ще те питам….обичаш ли мъглата?
    Преди седмица разхождах кучето в 00:02 в адската мъгла…..импулсивно реших да отида по средата на стадиона….в центъра не си личеше нищичко….все едно бях на друго място и всеки момент ще ме захапе някое куче от “Гробище за домашни любимци” или самия “Куджо”…..само бягането на полудялото ми, от радост, куче чувах и досадните си мисли….НО за един едничък момент, мислих само за мъглата….евала на мъглата!

  2. Eti

    Евала! Знаеш ли аз лудата, какво правих преди месец. Неделя, адска мъгла ест. и аз не ме сдържа в 16.30-17 кажи-речи в Западен парк. Нахълтвам, а то сумрак и нищо не се вижда, но аз ще снимам мъгла. Мания си е, усещането да се изгубиш в нея, да изплуват разни неща… хора от които леко потръпваш, но не даваш на тревожната мисъл простор да се разгърне, щото в един момент си само ти и тя, и няма страх, а безвремие… успях да направя цели 4-5 кадъра и на бегом се изнизах, подгонена от тъмнината:).

  3. ira

    потъвам във мъглата под хълма с лудата трева
    изкачвам се и падам, но вървя…
    да моля не умея, не се научих на това
    с продрано гърло пея, но вървя….
    бездомна дълга нощ, без теб, без дъх и без сълзи…
    препъвам се в любов ….. къде, къде си ти?
    Повтаря тишината рефрен, научен наизуст
    завърта се земята в тъжен блус
    все някога ще стигна върха и жълтата луна
    на танц ще ме покани навярно тя….
    Все някога ще стигна върха и жълтата луна
    и с нея ще танцувам над света…
    И с нея ще танцувам….
    над света…..

    Обади ми се, мила и мразейки заедно софето, ще надскочим неудоволствието с удоволствието на пеенето….ние все пак сме вещици :o))))
    Весела Коледа

  4. Eti

    Сега остава да ми изтананикаш и мелодията:))). Как ми се пее само, особенно с тоя дрезгав глас хехех. Ама това са подробности. Направо вече ми е неудобно от колко седмици се опитвам да стигна до теб… дали днес ще успея… Весела Коледа мила!

    Една вещица ти отдава чест!:)

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*