Коледа по морски

Не съм си ходила от както бяхме със Цвети и Светло една безметежна есенна седмица на вилата. Това ще рече близо 4 месеца (за мен е прекалено). Толкова лежерно не може да си представи човек тези 7 дена. Единственните ни проблеми бяха, какво ще се хапва, къде ще се ходи и кой филм да гледаме. Тогава посещавахме почти всеки ден морето. Чудни кадри имам оттогава, които още не съм качила. Ходихме за мин. вода, а Светло замъкна оглозган от солените вълни дънер, чакащ баща ми за новия алпинеум-проект, ходихме и до Аладжа Манастир и до Планетариума, както и до любимата ми от лятото пицария Феличе. През тези няколко дни се почувствах отпочинала и спокойна. Чудно е усещането да се събудиш сутрин от меките лъчи на слънцето без стрес и тревога за нещо, а вечер на балкона да чуваш далечния тътен на бушуващо море и да разпознаваш съзвездия.

И днес се сещам отново за тези дни, пишейки за тях с все още солени пръсти, летящи по клавишите, прибрала се току-що насмъркана с ухание на зимно море и Delerium. Винаги съм го обичала, а сега през фотографските ми очи изглежда още по-красиво. Отново потопих ръце в него и се разходих по недовършения пристан на Дружба. Не знам дали някой ще го довърши някой ден, но рушащ се в главата ми изплуваха доста BW кадри. Утре ще мина да си ги прибера. Водата бе кристална и нищо не нарушаваше огледалната повърхност. Няколко рибари ловуваха предколедно.

Пристигнахме с брат ми и Роси вчера по обед, след това със сестра ми допълнихме подаръците. А това става толкова бързо и приятно във Варна. Дори пихме чай в Хепито на центъра. Бях на косъм да слезна до Фобо за ръкавички Lowepro, ама ще го направя от Молла в Сф. Натоварени към къщи ни хрумна да хапнем в китайския Азия (баща ми го показа пролетта), а кухнята там е по-добра от много софийски. Там пък ни звъннаха Си и приятеля и. Хайде да се видим… Martini Bar. Обади се братчедката и Добри и ето събрахме се. Винаги съм знаела, че имаме по един вграден gps;). Бейлис, грог, мартини и ibiza chillout. Тръгнахме си към 22.30, приятно замаяни. За 10мин. си бяхме в къщи и все още ми бе горещо отвътре.

След малко ще пиша на Орлин за Юпитера… слабост ми е още от първите 2 кадъра, видяни с него. Тези дни Георги ме запали окончателно за него. Бокето му е наистина вълшебно и снима мекичко като сигмата. Ще го поръчаме и дано стигне безпрепятственно. Помня януари като поръчах за един клиент creative E-MU 1820 през Dolphin Music, брах много страх с фирмената кредитна.

А сега ме чака буйния огън в камината и коледната трапеза… завиждайте ми;). Миналата година не си пожелах нищо, случиха се много неща… но тази, докато бях до морето си пожелах да дам шанс на доброто в мен, въпреки трудностите да имам силата да съм Аз, безкомпромисно. И здраве, защото без него дори вездесъщата ми вътрешна усмивка иска усилие.

2 Comments

  1. :)
    Готино е във Варна, направо ти завидях :)
    Успехи през новата година!

  2. Eti

    :) да ти се връща двойно!

    Сега след тези 4 дена там ми е доста тегаво;), не ми завиждай… Раят е там, а тук е както казва брат ми – Мордор;)… пресилвам малко нещата, но съм близо до истината.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*