Неща за довършване

Не ми се прибираше от Варна. Ама никак. Мразя София. Като се бяхме видели с Добри и Диди по Коледа в Martini Bar, чувствата ни горчиво изплуваха с пълна сила. На сестра ми и стигнаха 3 дена в софето, за да се присъедини. Лошото е, че и тя се е загледала насам, заради пустата работа (и родителите ми също, което е по-страшно… пак заради нас). И брат ми тези дни ме върна към стария ми тормозещ ме въпрос: “Ами ако не се бях преместила…?”. Мразя “ако”… много го мразя, дори не искам да знам, какво е щяло да стане… защото съм избрала един от пътищата и знам какво бих загубила, ако не бях. Толкова по въпроса.

Така. Тази година променям някои неща, безкомпромисно. Някои от тях приключих. Ще направя още нещо, което твърдо съм решила. Ще довърша недовършени и изпаднали във времето и фокусът ми нещица, като… пътеписа на блога (просто ще се заставя, защото ми е мъчно да го затрия ей така), фотолога – независимо, колко кадри съм качила, ще го пусна до края на годината, а на който му дреме моя кадрови път и моментите, халосвали ме по главата, когато ръката е посягала към щрака… ще се връща назад. Снимков сериен материал, правен за някой също. Приключвам и финансови вземания до степен да остане един, него няма как – доброволен и с договор. Ще се постарая да направя и още нещо. Ако има хора на които държа и искам много да им кажа нещо, ще прескоча моята страхова летва и ще го кажа. Ще поизхвърля разни забравени и непотребни мъртви предмети от къщи. И няма да е просто, за да ми олекне… не е истина! цял ден ми е студено, а шефа отвори прозореца! още не съм оздравяла напълно… сега ще му кажа аз!… за какво пишех, а да… просто правя малка стъпка към себе си, малко дисциплина вкарвам, че съм диване. Инатът да ми е на помощ!

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*