City of Angels (1998)

Touch… с главно “Т”… понякога филмите те намират, дори със закъснение…

“Нещата съществуват, независимо дали вярваме в тях или не.”

” – Опиши ми какво усещаш…
  – Не мога…”

Изспуснах първите 5мин., а го чаках цяла седмица…когато гледам такъв филм, чувствам защо баща ми има прекрасния лаф със запазена марка “Смело и Смахнато” и защо като малка ми казваше, че трябва да бъда силна като войник, който знае защо воюва и го прави с цената на всичко…

Красив филм, много… и визуално и като усещане…някаква странна (а странно, значи хубаво;) мекота и нежност. Харесвам играта на Мег Райън… харесвам точно това, близо до мен – детското излъчване и опита да бъдеш “твърд”, да отстояваш… за Никълъс Кейдж, просто няма какво да пиша… погледите…

Винаги съм залагала на интуицията и чувствата… винаги… дори, когато съм си мислила, че съм се “провалила”, в моите очи или в тези на близките… а истината е една “свободна воля”, какъв би бил смисълът иначе, някъде по средата, нито Ангели, нито Хора… блуждаещи молекули без мисия…

Преди 2 месеца споделих с един близък приятел, че предизвиква желание в мен да бъда добра, онова чувство, присъщо в чистия си вид само на Ангелите… а то е защото всички ние сме “паднали ангели”, обречени да чувстват, а дали това ще ни отведе в Рая или Ада… кои знае… на кой му пука… Красиво…

“Животът ни е капчица роса.
Дори и да е капчица роса
животът ни – все пак…”

Исса

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*