Какво се случи през 2006

Идеята да си драсна тук по повод на изминалите събития през годината бе предаването на Петър Волгин “Дим под водата” по БНР. Честичко следя злободневните теми, обсъждани с неповторим сарказъм и хумор. А и се обаждат големи образи, за да изкажат обективно мнение;)… то малко като смях на свой гръб, но какво да се прави. Ако и силният ни дух се спихне кат глисав пай, за къде сме?!

Ето част от споменатите събития, достигнали до мен – шетащата из кухнята, към които се присъединявам:

  • повторната присъда на медиците ни в Либия. Нито независимите международни проучвания на признати лекари, нито подписките, нито подкрепата на световни политици успяха да предотвратят този драматичен резултат. Ужасно ми се иска да има шанс справедливостта и тя да пребори фанатизма на тълпата. Защо политиците ни закъсняха, когато можеше да бъдат измъкнати навреме… имали са информация накъде отиват нещата…
  • на 31.12 отрязаха 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй. Казват, мощностите стигат за вътрешното потребление на страната, но пък губим по близо 20мил. долара годишно от износ, което е спорно пък по други слухове. Мен ме притеснява това, че се дадохме така лесно.
  • одобриха приемът ни в Европа… имаше момент, когато това беше под ? Сега вече е факт. Останалото е в наши ръце. Дали ще станем по-отговорни, дисциплинирани, човечни, толерантни и отворени към светът.
  • скандалите в Софийска Вода и парното на софиянци; E.O.N. и EVN прецакали варненци с електрозахранването; споменаването на енергийния ни министър из разни подхвърлени документи, които всъщност нищо не значат, нали така … щото “Р. Овч.” може просто да значи “Руми, донеси ми овче сирене”; скандалите в здравната ни система, уволнен шеф на болница и закъсняващи животоспасяващи лекарства; неоткрити престъпления, като случаят със “сестрите Белмейски” (а и пресен случай около мен на обявено мнимо изчезване на мъж, който все още не е открит близо половин година, което значи, че не се и търси); случаят с Ванко1
  • рекорден брой закупени плазми около световното по футбол и коледните празници. Както казаха в предаването… някои хора се страхуват дан ги тресне ток в банята, купувайки си плазма, щото само там нямат
  • най-купуваното по празниците – камерите и цифровите фотоапарати с които запечатваме плюскане и пийване, лепене на банкноти по потни челца и кючек-тропанка на маса
  • варенето на ракия – революционния дух на българина, посъбуден с подписки по малки и големи градчета на китната ни родина, обединен от заплахата за високи акцизи на тази изконна българска традиция… дам, едни народи излизат на улицата за едно, ние за друго… но, надеждата умира последна
  • рекордно увеличиха пенсиите средно с по 3-4% (чудя се що през деня общественния транспорт е пълен с пазаруващи и усмихнати пенсионери), затова пък увеличиха майчинските добавки, стига да те осигуряват на пълната заплата, спокойно може да гледаш дете с 90% от нея (а колко щастливки се осигуряват така?!)
  • невиждана агресия в българските училища, както и оценката на образователната ни система (силно сринала се в годините на демокрация), която не пречи млади надежди да побеждават на световни олимпиади

На фона на тези глобални български “случки” (със сигурност има и още), отбелязах и няколко лични… размножаване на маниите, осмисляне на приятелството и колегиалността, уважението и толерантността, и… компромисът, нужен ли е (за кой ли път) и силно желание за промени… щом е осъзнато, търсиш ли – ще намериш.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*