Отзвук от почивните дни

От 2 седмици всяка събота и неделя излизам на стрийт парад – това значи да застанеш на оживено място, вторачил очи в крака, стена, покрив, лампа, котка и максимално пречейки да извадиш 1кг.-мов фотоапарат и да почнеш да си щракаш. Хем ловиш чудни кадри осенен от вдъхновение на точното място, хем просвещаваш гражданите за забележителностите из софийските улици… как се получава ли – ами те машинално от любопитство проследяват кое е привлякло вниманието ти и сигурно след години протъркани плочки Виждат я някоя сграда, я графит на стената или съкровище в краката… м-дааа. И освен това разбрах, че манията ми е на необратим етап. След опоскано за кадри вътрешно дворче в безистен на Шишман, излизам на улицата и приятелят ми казва, че видял “трагедията на фотографа”, ама обратно на нас при това, въоръжен с Nikon – Той щрака – Тя мрънка и вика: “Аре беее, ко толкос снимаш на тия съборетиниии”… а аз се усещам как трескаво питам – “а ти видя ли, той какво снимаше… видя ли?”…хехехе. Аз поне имам пълна подкрепа и няма мрънкане, дори заедно забелязваме кадъра, допълваме се… той казва “какво ще кажеш за тази сграда”, а аз “подръж дюнера и стой наоколо”:). А последната събота и неделя бе наистина пролетно. Синьо-синьо небе, прозрачен въздух без видими примеси на мараня или мъгла и топличко:). На студ трудно издържам и ми е адски подтиснато, но виж на горещо нямам проблем… някъде пишейки моята история са объркали географския пояс.

Като казах история, в събота нацелих едно предаване на Пламен Петков по BTV Документите: Българите (повечко инфо открих тук)… за нашата прародина, за пътя на българите, които грешно се е смятало, че са по-малко от траките, а всъщност са били милиони, за Волжка България, за един изчезнал град преди 800 години, запазил се непокътнат и как татарите минават и помитат всичко, какви паметници и църкви сме оставили с езически символи по тях… 30хил.км са извървяли заради поредицата, над година подготовка и 74 дни снимки. Заснета е в HDTV, като историческите събития са възстановени чрез анимация и статисти. Бях очарована от професионалното ниво на документалния филм, който не отстъпва на историческите поредици на BBC. И по този повод сега се сваля поредицата.

3 Comments

  1. Филма го гледах наполовина само, но общо взето продукцията е на европейско, дори световно ниво – евала закоето на БТВ, а и на Пламен Петков. Евала и на 5th degree за анимацията – много мащабни сцени, никак не лесни за правене :) Евала, че започват такива неща да се случват и у нас. Пък на тебе Ети, ако ти е интересна тая материя – трябва да прочетеш книгата на Божидар Димитров за 12те мита в нашата история – има какво да се види там :)

  2. Забравих нещо пък за стрийт-а да кажа :)
    Аз пък са чувствам много странно като турист с обесен на врата апарат :) Струва ми се, че всички ме гледат странно – затва ми е трудно да снимам тоз жанр. Инак имам желание – ще тряя да си промена нагласата някак :) Давай снимки да видим?

  3. Eti

    Ясене, луда съм на тема история:)… особенно като знам, колко “мека” материя е и как хората могат да я изкривяват. А книгата на Божидар Димитров съм си я заплюла в списъка:). Като малка четях денонощно, но сега все по-луксозен релакс се явява… ко да се прави.

    Иначе за стрийта… хихих, споко! Не си само ти “странно чувстващия” този апарат на врата като японец в собственната си страна. Аз дълго време го носех като патлак в ръката… мноо яко. Като от филмите с Шварци си го размахвам безметежно… обаче Георги ми направи забележка навремето и да ти кажа… сега по-често стои на врата:) и като сметнем, че това ми е 2-ри стрийт… спорадичните кадри от преди не ги броя… ще успееш:)… само се заинати и да не ти пука! това е основното – ти се кефи, а другите да мислят квот си искат.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*