Поглед през рамо с усмивка

“The Time is 13:13 o’clock…
…my time, always…     
   

…време, което не съществува Никъде, което значи все пак Някъде … в мен, около мен… винаги нащрек за него, защото ако го изпуснеш, няма да се върне Никога… защото е секунда, минута, час, година, както ми идва отвътре, безкрайно кратък или разтеглив … но все пак,  най-вече защото е Миг от Моя живот”

С тези думи, точно преди година започна да диша, плаче и се смее моя цветен дневник (много повече дневник, отколкото публичен блог) – подарък от приятел. Последва име на собствен домейн “през моите очи”, визия на сайт, лого и мото, когато му дойде времето. Реорганизирах темите в дневника. На него пиша така, все едно единствен читател съм аз. Станах по-открита и мека със себе си. Разговарях в хайку. Писах в рима. Мечтах красиво. Пях, танцувах и мълчах един куп страхотна музика. Преоткрих armin, faithless, oakenfold, van dyk, dido, k-pax, enya, enigma, delеrium, loreena, kamal, shanti… и още много GB-ти стара и нова такава. Февруари направих първа най-бързата и скъпа геймърска станция в страната с 2 dual pci-e vga card и 24″ tft eizo. Фотографията, продължение на рисуването след 2 сапунерски години. Близо 11 хил. кадъра и логичен фотоблог, чието официално функциониране започва от този момент. Така кефЪт ще е споделен. Допълването с кадри е хаотично и типично за мен. Имам 4 обектива, достатъчни за моето заешко ниво. Знам кои ще са следващите ми обективи и с кой апарат ще ъпгрейдвам стария. Почти улових погледът ми и стилът на снимане. Стъклото в ръката ми никога не ме е ограничавало да хвана това, което съм видяла. Сънувах обективи, фотосесии и дракони. Получих нотбук. Уших си двойно кимоно в червено и черно, вдъхновена от филмът Герой, комплектовано с ръчно правени атлазени пантофки към него. Докато го ших на фона на Amarantine и Karma, шевната машина почна да пуши, но продължи да работи. Обличала съм го 2 пъти. Прочетох няколко страхотни книги. Изгледах няколко разбиващи филма. Ходих на театър и 2 фламенко концерта. Взех автограф от Al Di Meola, който подарих. Получих прекрасна стихосбирка с посвещение “За женската магия” и подарих няколко издания на специални хора. Подариха ми 2 пола филтри, любими – парфюм, книги, музика, кадри, сребро и ръчно плетен изумруден шал. Усетих тръпката от наконцертване на стадион. 5 пъти. Намерих си котка и я кръстих Мишка, като протест с/у етикирането. Отказах кафето, затова пък пропих чая с мед. Продължавам да поддържам най-малко 10 вида чай в къщи и поне 2 вида зелен. Убедих се в силата на ината си и желанието да се лекувам природосъобразно. Успях.  Доказах на сестра ми, че енергията е в нас и около нас. Асемблирах за нея компютър и и подарих сапунера си. С нея и баща ми кореспондираме през skype конферентно. Избрах на баща ми нотбук. Сега е по-напред от мен с онлайн новините. Кучето ми изяде GSM-а. Още не съм си харесала друг. IT търговията ме влече все по-малко. За продажби получих въдица, хладилен сак за пикник, mp3-ка на Packard Bell с dual audio изходи. Музиката е винаги с мен, дори без слушалки. Пуснах си дълга коса. Обличам се все по-едноцветно. Спрях да уважавам някои колеги. Сбогувах се със стари приятели, намерих нови. Простих. Обичах сърцато. Бях пряма, но истинска. Разбрах, че не мога да бъда по-лоша, мога да бъда само по-добра. Намесих се в бъдещето на приятел – дано е за добро. Раздавах се и се съхраних. Продължавам да се прибирам във Варна почти всеки месец, след близо 8 години в София. Сестра ми и морето ми липсват все така болезнено. Събрах около килограм морски раковини и тръгнах на фитнес. Разбрах, че ’07 ще стана кръстница-фея;). Посетих красиви места из страната. Беше вълшебна година за мен и дневника…

4 Comments

  1. хайде честита годишнина и още много такива. а фото-лога определено си струда да се гледа, при това честичко :))

  2. Eti

    Благодаря ти за всичко:)… струваше си ината и подкрепата.

  3. "колегата"

    Радвам се за цветния пейзаш, който се разкрива зад рамото ти! Още от сега предричам, че и следващите годишнини, ще стават все по-цветни…влязла си в серия….от която трудно би се измъкнала. Евалата!

  4. Eti

    Стига бе колега! По едно време тъкмо обмислях да му тегля въжето. Ама пусто разбрах, че не мога без него. Не и завинаги:). В голям цветен капан се вкарах;)… благодаря ти и дерзай.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*