Цветните хора

Днес попаднах на един цветен човек. Не мога да отгатна възрастта и, но нейният дневник ме очарова. Върнах се назад почти до началото, а това не е особенно трудно, защото тя пише супер кратичко и провокиращо, завоалирано и идейно. Усетих, че тук-таме ми се губи някоя и друга руска думичка. Защо съм очарована от краткостта ли… сигурно, защото съм поуморена от многото думи. Аз така или иначе си усещам нещата, а друг случайно попаднал не е и нужно да е наясно с това. Така че, най-вероятно ще попроменя малко начина на списване на този дневник.

Съжаление ме обзе от знанието, как някои хора с лекота искат да изпишат вежди, а вадят око. Сигурно премерената реч е въпрос на време и опит. Но неадекватните, груби и елементарни подмятания по адрес на напълно непознати за теб хора, са въпрос на възпитание и усет.

And I’ll see your true colours, shining through
I see your true colours, and that’s why I love you
So don’t be afraid, to let them show
Your true colours, true colours
Are beautiful, ooh like a rainbow

3 Comments

  1. "колегата"

    Още веднъж, но за последен път, ти се извинявам…никой не е безгрешен…ако ти досаждам и пожелаеш….няма да ти пиша в блога….ти винаги си добре дошла, обаче…успех!

  2. Eti

    Алекс, не ти се сърдя. Не сме на етап да се засягаме, няма и от какво. Нали знаеш лафа… “от всяко дърво свирка не става”… но за теб все още виждам шанс;). Да съм споменавала, че досаждаш? Само ми се иска повечко да вярваш на себе си. Доброжелателното предизвикателство, не е отстъпление от твоя път… по-скоро раздвижва бръмбарите в главата. Така, че… добре дошъл отново.

  3. "колегата"

    Оооооо СУПЕР, щом смяташ, че за мен все още има шанс….на върха на щастието съм :) ….отивам да скачам на леглото от радост! Добре заварила!

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*