Coloured…

…от известно време не помня сънищата си, но помня как почвам да сънувам, колко реално е… там някъде в бета ниво… някакви хора с маски изплуват…

…понякога имам цветни дни, оцветени от мен самата, сякаш цвета идва отвътре. Предния ден още знам усещането за цвета на следващия ден – това повлиява на дрехите, усмивката, поведението, реалността… много особенно състояние и в такива моменти съм в абсолютна хармония – с мен, околните, няма амплитуди … сякаш времето застива и се движа в свое измерение, всичко става с лекота:). Попитах един приятел дали има такива цветни дни и той ми каза, че само докато е живял във Варна. Преди няколко месеца за пръв път имах усещането за черен цвят в деня… страховито, но не беше… все едно бъдещето на този ден бе написано в/у бяло платно от калиграф и се движиш в хайку-реалност, като черно-бяла фотография. Японците в хайку, колко нюанса само имат: старо черно, свежо черно, ярко черно, убито черно, черно на светлината, черно на мрака …

Преди време четох в българското издание на National Geographic, че в птичото оперение, някои цветове са видими само в инфрачервения спектър (което може да е и плюсов “дефект” в зрението на хората, също и в ултревиолетовия…  все едно виждаш октарина (магическия спектър) от книгите на Пратчет ;). Имаше и снимки от телескоп на зараждащи се звезди в този спектър – много красиво… а няма как иначе да се наблюдава…

И тук пак се сещам за прозренията Пратчетови… в лицето на внучката на Смърт (страшен образ е!) от Крадец на Време (много-много яка книга)…

“Не минаваше ден, без тя да съжалява, че е обременена с толкова чудата наследственост. Но веднага се питаше, какво ли е да крачиш из света, без да забелязваш скалите под краката си и звездите в небето, да имаш само 5 сетива, да си почти сляпа и едва ли не глуха…”

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*