Зимно слънце

А-ха, все пак сме януари… време си беше -2/-5 да стане. Пощипва бузките и нослето, но пък има страхотно ярко слънце. Вчера поваля малко суграшица, която чувах през панелката. И точех зъби за зимни кадри в Западен Парк, но не би. Само локвичките позамръзнаха. Не ми се излиза, а и след час почва предаването “Българите”. Предната седмица го изпуснах, а качения епизод беше кофти запис:(. Освен това открих една книга… съвсем случайно от серията на Пратчет, която не мога да повярвам, че съм изспуснала “Жетварят”… или как гадните Ревизори решават отново да се бъркат в съдбата на хората, ама тоя път като видят сметката на Смърт… който пък е супер щастлив от факта, че най-накрая е свободен от задължения и изтичащите песъчинки в часовника са неговата свобода. Да де ама почват да стават големи мизерии… просто никой не умира… и… заседнала съм със слънчогледови семки и чета до премала… точно както едно време;). Така преди 2 седмици прочетох Дядо Прас точно за 2 дена. И времето въобще не ми се стори загубено.

Прегледах отново кадрите под Firefox, ама не виждам да има проблем… що така засича на братото не знам. Вчера получих мил комплимент, че съм имала страхотни кадри. Чак страхотни не, ама се старая:).

Ух, косата ми още мирише на палачинки… въпреки абсорбатора… супер неприятно, щото те кара да огладняваш по-бързо… а за вторник още не ме е подгонила треската, ама се самонавивам, че ще съм непобедима и покоряваща хахах… ох, трудно нещо са промените.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*