Вали

красиво тих бял сняг… чистичък пада и ние го стъпкваме до порядъчна киша… кална и мръсна. Такива сме ние хората…

Дано понатрупа малко, че ми е домъчняло за бяло, но като гледам градусите 4+ и слънцето надали, освен ако не завилнее Скрежко, рисуващ красиви папрати по стъклата… аз му поръчах снежни пеперуди, а той на – старае се човека, но пак на папрати приличат… така е, като имаш свой стил.

Мисля да подаря на братчедката красив голям албум, където тя ми обеща да подреди нейните 500-1000… или незнам вече колко купища с кадри. Сега остава да пообиколя фотомагазините, дори в Молла ще отида. Иска ми се да не е онзи огромен формат А4, а нещо по-средно… но дебеличко. Със стилна и ведра обложка, а не някоя напомняща библията в размер на детска книга… та така. Днес чакам да чуя 2 добри вести. Дори и аз стискам палци. 

2 Comments

  1. "мило момче"

    И кво стана с вестите….мило девойче?

  2. Eti

    ;) знаеш ли мило момче… май на съдбата е по-лесно да ми сбъдва простички желания… като пуканки например. Цяла неделя си мисля за пуканки, отивам на гости и ме черпят. Само дето 2-рия пакет изгоря. Не знам дали е показателно;). Ама да не казвам голяма дума… нал народа е казал – “Надеждата умира последна”

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*