Човекът е човек

когато е на път. Помним този леко идиотски соц. призив за чист въздух и необозрими простори стигащи доооо… не до Антарктида естественно, а до позволените граници на бившия соц лагер. И сега понеже сме свободни да ходим “където ни видят очите”, се сетих за пътеписите на един руски пич-пътешественник, взел присърце лозунга “гъз път да види”. Все ми се струва, че някъде съм си слагала линк в дневника към неговите писания, но точно се га не ми се рови.

Артемий Лебедев – Veni, Vidi. Да не говорим, че е чудак;) и има студио за дизайн (може Цветка от там да го е надушила;). А това са основните елементи на работното му място. Освен това трябва да призная, че малко си е пооправил кадрите;).

 

8 Comments

  1. Тарзан

    Привет от един пантелей-пътник Ети. Не съм ходил на никое от местата на които е бил човекът, но не се спирам много много на едно място. За последните 3 години имам поне 10000км на велосипед…

    Но не това ме накара да драсна. Това което ме заинтригува е втория линк с нещата които ползва: 5Д с 28-200, Мак и кошче от Икеа, Нокиа мобилен и Панасоник стационарен. Все несъвместими неща… Май новобогаташите в Русия са по-зле и от нашите борчета. Какво не правят парите от хората…

  2. Eti

    Привет Иване!:) Да ти кажа, тия вещи са направо класика за тях;), затова ги и пуснах с отделен линк. Чета ги (руските фотографи) от доста време и просто изумявам как с лека ръка купуват скъпа техника. Предимно по-младите ест. За резултата отделно… та, често се поставям на тяхно място. Но виж за пътуването наистина му завиждам. За жалост повечето страни от неговия списък са в дрийм-листата;) засега

  3. Тарзан

    Хубаво е човек да пътува, но не е нужно да е до другия край на света. Има едно място дето съм го гледал 20 години от терасата ни, влака и от околните върхове и никога не стигнах до там. Триглав се казва и е най-високия масив в Стара планина и май най-дивото място. Само Ботев е по-висок, но е един връх, а онова е грамада. А колко други интересни места има дето не се виждат от терасата и дето не са на хиляди километра…

  4. Eti

    Така е, така е Иване… и мен това ме държи. Приятелка като ми гледа кадрите ми вика: “сякаш не са от тук”. А те 100% са от места, които са ми под носа буквално – Варна или софето, или от командировка, или семинар… красота и моменти жадни за запечатване има навсякъде:). Но излезем ли на вън някак ставаме по-космополитни:). Това последното верно си зависи от човека… ама, хора всякакви. Хубавите се надушват;)

    Пожелавам ти да посетиш Триглав:)

  5. пф… няма да казвам какво мисля за артемий, че ще ти са изчеви блога още повече от сиа и ще трябва да модерираш :))

    инак с кинтите, които направи последните 6-7 години може да си обикаля дет си иска да… :)

  6. Eti

    О кажи си Ясене, няма да те модерирам хахаха. Свобода на словото братче;)
    За фотографията му като фотография няма да говорим, щото там… по-добре хубаво или нищо. Ударението е на последната дума. Виж за кинтите ми е думата. Какво по дяволите трябва да работя като един честен и съвестен човек, без да “пера” чужди пари (това последното е широко разпространено или беше) и да съм щастлива от това, да ми е интересно и да изкарвам пари, с които да се чувствам нормален човек… май се отнесох, че това е друга тема.

  7. Ами на тоз последния ти въпрос аз лично нямам отговор. Точно днеска с жена ми гледаме на светофара до нас спря един с голямо четериврато Бентли. Жена, дете… баровеца на задната седалка пуши волно цигарка. Кола за половин милион лева. Та точно тва са чудехме, дали има хора, дето честно ги изкарват тия пари. И сигурно има – разбира се – просто да не питаме за първия им милион :) Та и аз още търся рецептата за многото пари, които да ми позволят да пътувам и да снимам, да ми позволят да си играя с хобитата, да се измъкна от гарсониерата и т.н. Хем немога да се оплача откъм доходи де :) Ама едно е да ти стигат парите за ядене и нормален живот – друго е да имаш повече.
    Инак за Артемий… еми артемий преди 5-6 години беше един от най-добрите руски (а и световни) дизайнери. Студиото му стана пионер на така наречения “руски стил” в уеб дизайна. Беше едва ли не стандарт за качество. Обаче нещата се променят, пък Артемий неще. Имам чувството, че по мутренски точно зима поръчки в съюза – големи поръчки за големи пари от новите руски “олигарси” – а дизайна му си остава същия. А на сичкото отгоре се подложи да журира на така наречените “български уеб награди” – фарс, в който фирмите членуващи в “българската уеб асоциация” си раздават награди за некадърните си сайтове – едни на други. Не го харесвам никак – ама в крайна сметка това нямаше нищо общо с темата на пост-а ти, така че са извинявам за офтопика, пък и за дългия коментар :)

  8. Eti

    Да не е едно тъмно-зелено Бентли?;)

    О не! Не се извинявай. Благодаря за инфото, сега ми светна за Артемий. Виж то и в БГ е така малко или много. Добър си, някой те открива, реклама от уста на уста, бързат поръчки и… потичат пари, пари и в един момент ослепяваш и не ти дреме движиш или не. Оставаш на нивото на клиента. Това ме дразни при дизайнерите. Няма опит за предизвикателство на клиентския вкус. При дребните риби е друго, но едрите малко или много страдат от това. Артемий чакам кога ще пише за Тибет, че е много модерно място за руските новобогаташи;)

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*