Babel (2006)

   BABEL

На плаката пише – “От режисьорът на 21 Грама и Любовта е кучка”. Babel e последната брилянтна лента на Alejandro González Iñárritu. Обичам рядкото и силно бутиково кино. Кино, в което залагаш нещо силно интимно от себе си, живота, светогледа. Желанието да го споделиш, изкрещиш или прошепнеш. Пред целият свят. Права съм била да очаквам нещо по сила и стил на Crash и “Lucía y el sexo” на Medem. По въздействие и натурализъм се доближава по-скоро до моят любимец Ким Ки-Дук, отколкото до европейско кино.

Bebel, подобно на Crash вплита в една история за ловна пушка 4 семейства от 4 страни – Япония, Мексико, Мароко, САЩ. Надали японският бизнесмен е предполагал, какво ще последва от неговия подарък, направен за благодарност на един добър човек от Мароко. Понякога големите неща започват от малко и невинно на глед събитие. И засягат всички, оказали се на пътя му. Библейски страсти, предизвикани от трагедията да сме хора, забравили най-изначалния и универсален език – човечността. Ако не се вглеждаме в себе си и близките ни, улисани в ежедневието, невиждащи по-далеч от личната драма на живота си, рискуваме да останем неразбрани, самотни и нещастни. А любовта изисква толкова малко усилие, но толкова трудна крачка. А направим ли я  – благословията и проклятието се хващат ръка за ръка.

Вавилон събира в една съдба двама любими актьори – Брат Пит (първи филм, изгледан с него – Телма и Луиз) и Кейт Бланшет (първи филм изгледан с нея – Елизабет I). Но не бих и посмяла да кажа, че техните роли бяха най-силни. Иняриту е постигнал прекрасен баланс в силата на образите. Определено филмът заслужава номинацията за Оскар независимо, че тази награда за мен не е показател за филм на годината.

  Определено мисля да издиря саундтрака. Два диска, от различни части на света – Северна Америка (Gustavo Santaolalla – Brokeback Mountain, Amores Perros, 21 Grams), Мароко и Япония. Колоритни и на пръв поглед невъзможни за преплитане култури, но езикът е един – този на музиката, говорещ директно на душата. 

2 Comments

  1. Ivan Genchev

    21 грама ми хареса много. Ти си определила новия му филм като филм за човечността, което много ми се връзва с 21 грама. Невероятна игра и на Шон Пен и нa Benicio Del Toro(роден днес се оказва).
    Брат Пит редува сериозни неща с холивудски бози. Трупа пачки покрай последните за да има за другите…

    На завършилият Берлинале се оказа че филми за нещата от живота са спечелили наградите. Немците обичат да дават наградите на малко известни и не касови филми.

  2. Eti

    21 грама хареса и на мен:), а Любовта е кучка също бе разбиващ. Точно тогава гледах много странни работи и наблягах на латинско и испанско кино. Харесва ми тяхната гола провокативност.

    Не само немците… но те все пак са способни да оценят такъв филм. Европейската нагласа е твърде различна от американската. Колкото до Брат Пит… ами и той не е идеален. Човек е все пак;) и много, много добър актьор. Което му дава свободата да участва в каквото си иска… за купон и за слава.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*