Фотографът и фотографията интимно

“Хубавата поезия е музиката на математиката. Числа, които пеят. Трябва да погледнете отвъд думите, за да разберете значението им.”

from “The Good Shepherd”

 

Преди години като дете ми е попадала книгата “Мъжът и жената интимно”. Тогава не знаех много по въпроса и ми бе любопитно. Много приливи и отливи изминаха, и сега всичко се прецежда през зрителната призма на моя житейски опит. Защо правя паралел м/у нея и заглавието… ами защото от известно време насам се чудех, какво липсва в кадрите ми, защо често недоволствам от резултата и откъм стил съм в задънена улица. Липсва точно тази интимност, като м/у страстни любовници, каквито ставаме под давление на тази тъй сладка муза – Фотографията. А се иска време, което нетърпеливо проклинам, за да визуализирам фантазиите и мечтите, усещания и сетива в плен на магията Момент. Иска се и смелост да повярваш, че можеш да извадиш себе си и несподеленото на светло. Иска се и техника и много проби, докато се напаснеш с моделите-приятели, които вътрешно се молиш да ти позволят да се “докоснеш” до тях и гъвкавост, в старанието да хамелеонстваш в различна среда и атмосфера – питомна и дива, обезлюдена и пуста, трептяща от живот или застинала материално. Тази интимност е твърде самотна, но и твърде вълнуваща, защото чрез нея преоткриваме себе си.

Такива мисли се въртяха в главата ми, под един любим рефрен: Silence. А в неделя гледах филмът The Good Shepherd. Интересно ми беше как Де Ниро се е справил като режисьор. Не от всеки велик актьор става добър режисьор, както и от не всеки чувствителен човек се ражда фотограф. Темата е позната – ЦРУ, конспирации, тайно общество, дълг към родината, живот отдаден за нея. От зад на пред обаче. През погледа на един мъж и неговия живот. Действието ми се стори малко мудно, дори правих почивка по някое време с идеята да не го догледам, но ме глождеше мисълта за края. Очаквах повече.

” – Вие сте от хората, които ме плашат. Вие сте от хората, които водят големите войни.

 – Не, ние се грижим за това войните да са малки, г-н Палми.

 – Нека Ви попитам нещо. Ние италианците си имаме семействата и църквата. Ирландците си имат родината. Евреите си имат традициите. Дори негрите си имат музиката. А вашите хора, г-н Карлсън? Какво имате Вие?

 – Съединените американски щати. Всички останали сте посетители.”

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*