The End of Silence

Така се случи… трябваше да взема решение и от 2 седмици бях в постоянно напрежение. Забравих да взимам музиката с мен. Буквално живях във вътрешна тишина. Важно беше… Накрая дори се поусложниха нещата по трансфера, които все още не са и приключили. Имаше и контра-оферта. Но поне се успокоих, след като взех най-правилното за мен решение – Промяната. Желанието да се докажеш отново, че те бива. Получих страхотна подкрепа от баща ми и Цвети, а това е много важно, да имаш гръб. Понякога, въпреки силната интуиция за бъдещето, имам нужда под подкрепа. Всеки има.

И от тази вечер сложих край на тишината… отзнаменувано с di.fm на макс. Vocal trance бяха чудесни тази вечер. Яки компилации на DJ GT vs Project C и DJ Doboy в стил Армин. Generation Trance така ми допаднаха, че дори потърсих други техни компилации. На фона на готината музичка подържах малко в ръце малката ЛОМО (Ленинградское Оптико-Механическое Объединение) железарка Смена 8М. Дори направих 2 кадъра на котаците. Опасявам се, че няма да ми стигне лентата, разглезена от дигиталния, но какво пък ще заредим друга. Много ми е странно през тоя мътен мъничък визьор. Утре ще го взема с мен.

Днес се случи и друго. Имам ново вдъхновение, относно фотографията. Видях се с Роси с цел да посетим една изложба (Image.bg) в галерия Академия. Днес ми бе пратила линк за участие без да забележи, че датата е изтекла. Като разбрахме, решихме поне от любопитство да видим дали ще има “Снимка на годината 2”. Така и така другата изложба в Художественната галерия работеше до 6, а билетната каса до 17.30 и въпреки, че се измъкнах по-рано от работа не успяхме. Чудя се, за кого са тези изложби по дяволите. Редовият наемен и прилежен работник е абсурд да ги посети след работа. В галерия Академия пък не ни пуснаха в началото, защото днес било откриването?! След 5мин. ошумоляване ни допуснаха. Било приключило откриването, значи можело да влизат смъртните. И да – цели 4-тири кадъра ми направиха впечатление от 26. Не, не са тези публикувани на култа. Доста от тях направо кандидатстваха за ломо-кадри. Недоекспонирани, странни марсиански цветове… за кадриране няма да говоря, нито за нескопосаните рамки. И отново недоумявайки над слепотата на подбора с Роси ни хрумна следното… с какво сме по-лоши от другите, та не можем да завъртим и ние една изложба ;). Тя керамика, аз кадри. И мислейки в тази посока, дори ни хрумна обединяваща идея. Размечтахме се за разположение, осветление, музика… А кога ще стане – след една година или по-скоро, няма значение. Важното е, че имаме вдъхновение:).

2 Comments

  1. Волфганг

    Ихххх…евалата! Честито! Аз пък знам, чии две чаровни, невероятно прекрасни мутри, ще присъствуват, на изложбата с Роси и с музиката. Едната ще е суетна, другата ще е космата и с голеееми Оши…знам аз ;)

  2. Eti

    Хахахаха:) чудесно Алекс. Много държа на онази с Ошите;)! Тя идеята ни е хрумнала отдавна, но нали за всяко нещо се иска Време, за да узрее. Най-вече ме изкефи идеята, че ни хрумна така непринудено, напук на всички връзкари и големи имена. И най-вече, че го правим за себе си, с мисълта да споделиш нещо красиво.

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*