Арт разтоварване

и ломо-папарашко-пиратски кадри направихме вчера с Роси. Супер упорити бяхме, след като не ни пуснаха в Художественната галерия във Вторник и ето в Четвъртък пак сме тук. Срещу 4 лева входа обиколихме “Снимка на годината”. Като изключим победителите, които подминах имаше около 4-5 попадения, които ми харесаха по всички показатели на моя вкус. Отново доказателство за адекватността и обективността на журито, но Роси ме успокои че навсякъде връзките печелят. Като завършила художественната академия е видяла какво ли не и само упоритостта и наглостта на един млад човек, решен да не си оставя магарето в калта, без да е протеже на име в света на изкуството са и помогнали да съхрани вярата в своите сили и възможности. Всъщност не тази изложба, а друга една – с кадри от Гърция на големи платна ни впечатли. За съжаление не запомних автора, но имаше уникални моменти с провокативни елементи, такива по които съм луда, защото може да се случат веднъж в живота.

Т.к. имахме още време решихме да поразгледаме. Роси сигурно помни всяко кътче, защото отбеляза, че чак сега осъзнава каква привилегия е имала, докато е учила да посещава свободно това място. Бившият дворец има перфектни за кадри местенца. След реставрацията се чувстваш доста уютно там – огромни зали, стар параклис със стенописи, старинни рояли, пияна, кресла в рококо стил с червен плюш, парапети от много красив кован метал, златни релефи. Тук таме стояха лелички, които охраняваха с разсеян поглед, хванали по някое романче в ръце. Доста дебнене падна от моя страна, щото на всяка цена исках да си отнеса някои ломо кадри, пък лелките се разхождаха от време на време. Идея нямам какво ще се получи накрая, още повече че изтествах и кадри “от бедро” из промишленната зона в Дружба 1. Роси добре ме прикриваше скърцайки упорито напред-назад по антикварния паркет. Най-готино бе на последния етаж със скулптурите. Отщраках някои пленили погледът, други Роси ми посочваше на кого са. Понеже са в таванския етаж, много от тях са разположени в стаи-ниши, където няма никой. Тотална тишина нарушавана от ритмични проскръцващи стъпки. На влизане светваме лампите, на излизане изгасяме. Като в пещерата на Али Баба, пълно със съкровища. Следващия път влизам с дигиталката и издебвам някое ъгълче за портретки:).

Chat of the day: “предай нататък с усмивка”

Key moments: лъжливо спокойствие, работа, топлото време, сняг във Варна, фотография, солени мини хапки, маслено зелено

Refrain: Chauffeur (Sleepthief)

Out on the tar plains, the glides are moving
All looking for a new place to drive
You sit beside me, so newly charming
Sweating dewdrops glisten, freshing your side

The sun drips down bedding heavy behind
The front of your dress, all shadowy lined
And the droning engine throbs in time
With your beating heart

4 Comments

  1. Ivan Genchev

    Последното ми снимане в музей беше в египетския в Берлин. Странно че никой не го е еня че снимаш. Тогава за съжаление бях със сапунера и не се получи много добре. Трябва да отида пак, че скулпторите много ме впечатлиха. И Неферитити е хубавичка. (Инфо на ухо: четвъртък от 6 до 10 е свободен вход. То това и туристите го знаят вече… ) Иначе музеите в Берлин са евтини: да гледам ретроспективата на Бресон от 650 неща ми струваше 4 евро. Студентите имат 50% намаление. Нормален билет за музей е 5-6 евро, което ми се струва евтино.

  2. Eti

    Определено е евтино. щото съм чувала за Испания например за много по-високи музейни цени. Както си умирам за Египетско;). Доста неща са оцелели в Германия след 2-рата световна. Имах една любима книга с прекрасни репродукции на Дрезденския музей и как руснаците точно след войната са спасявали на юруш от влагата и бомбите невероятно количество безценни картини, скрито в подземни шахти и галерии. Които сега навярно са в Ермитажа.

    Иначе и тук има намаление за студенти, но ми бе неудобно да лъжем;). Лошото е, че щрака адски отеква в тези големи пространства. Мен ме сгащиха още при влизането, щото се прицелих в централното стълбище, ама от 2-рия етаж и ми направиха забележка… ама кой ти слуша:). Способна съм с часове да обикалям музеите. Като дете ходех 2-3 пъти месечно сама в Историческия във Варна. Това си е перфектен релакс:).

  3. Ivan Genchev

    До май имаш време да дойдеш до Берлин. След това вдигаме чаршията… и жената се мести при мен. Хубаво място, но за сега го напускаме.

    Аз предпочитам да се шляя по паркове и градинки. Ходя главно на фотографски изложби и сега пак съм си отбелязал две: Ричард Аведон и Брасаи. До сега музеите не бяха преоритет, но с наближаване на местенето пак трябва да отделя време. И разбира се за моята любима Ботаническа градина. Докато не се види края човек не може да оцени истински нещата…

  4. Eti

    хехех звучи прекрасно. Като нищо ще го помисля:). Хубаво е да има промени. Продължаваме напред:).

    Аз също обичам свободните пространства, зелено и въздух. Това ми липсва в София – Морската градина и градината в Дружба, където е къщата. Но днес съм тук и след малко отивам до морето:))). И изложби обичам, но в Берлин със сигурност си струват повече фото-изложбите (Брасаи съм го чувала) от тук, както се убедих последните дни. За Ботаническата само мога да ти завиждам:). Да, прав си… само при наближаващ край усещаме какво губим и е хубаво да се сбогуваме за последно с любимите места… кой знае някой ден може отново да си там:)

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*