Близо

Мога те
Марияна Дончева


Мога те отчайващо реално.
Дори насън те мога… и дори
в безсънни нощи да съм твоя поглед,
а в дните ти – Сърце.
Приятел.
Стих.

Мога те.
Постигам те със тайнство
опазено от древните жени.
Познавам силата на постоянството…
познавам мислите и знам кога боли.

Мога те
със нежната си обич.
И със свирепието на тайфун.
Изплитам себе си на мрежи.
Улавям те във всеки стон и дъх.

Мога те
във възлести желания,
неразрешими иначе, освен със меч.

И те мълча. И някога те викам. И те събирам.
Ей тъй, за разкош
в самотните озъбени минути,
когато гордостта не струва грош…

Зная, че проекта на Алекс ще стане реалност… шъъът да не повикам дяволите… енергията плете нишките на реалността… и трудно е, но няма отказване, ВАЖНО Е… и все повече ще узнаят това… и тези прекрасни, силни и изживяни думи ще стигнат до изтерзани сърца, борещи се да БЪДАТ…

Докато те чакам

Докато чакам теб да ме откриеш,
ще стъкна огъня в едно огнище.
През вечерите ще присядам…
с две свещи, чаши – символично.

Ще нарисувам нашето море.
Още не знам
дали ще бъде бурно,
или усмихнато като дете
на първата си среща със лазура.

Ще ти напиша стих.
Ще прочетеш годините, проблесващи в косата.
А в бръчиците ми от смях – копнеж
и цялата ми обич сляпа.

Ще бъда топла като мек кашмир.
И като звън на източна камбана
ще те омайвам с всеки ден и дъх.

Докато чакам теб, ще се създавам.

***** ***** ***** ***** ***** *****

Наивно

Познавам те.
И без да съм те виждала.
Уханието в мрака те разказва.
Прочетените в детството ми приказки.
Написаните и от мен, порасналата.

В уроците, които не научих.
В любовите, в които не останах.
Във всичко случило се
и със сигурност във бъдещето пресъздавано.

Във галещите пръсти на момчето –вятър.
Или в зелената мъгла напролет.
В морето – най-добрият ми приятел.

Откривала съм все по част от тебе.

Дори висулката на тънкия ми глезен
напомня, че си тук и осезаем.
Прокрадва се във стъпките ми слънце,
с луната от сребро се заиграва.

Познавам те.

Очите ти съм виждала,
в рисунъка на пръсти по платното.
И в ненаписаните още стихове.
Отдавна е започнало тангото ни.

2 Comments

  1. g

    много красива поезия, благодаря ти за удоволствието..

  2. Eti

    :))) красива, защото е Истинска, а когато е супер близо до Теб-Изживяното… е разтърсващо… радвам се

Leave a Reply

Your email address will not be published.
Required fields are marked:*

*